Борислав Гърдев

рецензии

Литературен клуб - 20 години! | литературна критика | страницата на автора

 

100 години от смъртта на Константин Величков

 

Борислав Гърдев

 

 

      На 3 ноември се навършва век от смъртта на класика на българската литература и виден обществен и политически деец на България Константин Величков.
      Той се ражда през 1855 година в Пазарджик в родолюбиво семейство.
      През 1874 г. завършва прочутия Цариградски лицей, като същевременно издава и първата си драма "Невянка и Светослав".
      Завръщайки се в родния си град той става председател на читалище "Виделина" и учител по френски, български език, история и география.
      Заедно с Тодор Каблешков взема дейно участие в подготовката на Априлсокото въстание.
      Арестуван е и осъден на смърт при организацията му, а е спасен от Европейсака комисия, разследваща безчинствата при неговото потушаване.
      През 1876-77 г. е писар в българската екзархия в Цариград, а след руско - турската освободителна война се завръща в родния си град.
      Като начетен и образован човек, притежаващ нужния организационен опит, е избран за председател на Окръжния административен съвет в Пазарджик (1878), а след това и за депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1879-1885), както и за директор на на народното просвещение през 1884-1885 г. Член е на БКД от 1884 г.
      На изборите на 27 май 1886 г. става депутат в 4 ОНС.
      По време на Стамболовото управление е емигрант във Флоренция - 1887-1889 г., където следва и живопис (право учи преди това в Париж между октомври 1880 и август 1881 г.), учител по френски език в бъгарските гимназии в Солун - 1890-1891 и Цариград - 1891-1892, в който остава доброволен изгнаник до падането на Стамболов от власт на 19 май 1894 г.
      Завръща се в България в началото на юни 1894 г., участва в изграждането на Народната партия, на чието бюро е избран за председател, а на 11 септември е вече и депутат в 8 ОНС.Последователно е привлечен в правителството на Стоилов за министър на обществените сгради и съобщенията - 17 септември - 9 декември 1894 г., на просвещението - 9 декември 1894 - 26 август 1897 г. и на търговията и земеделието - 26 август 1897 - 23 октомври 1898 г.
      Поради разногласия с Константин Стоилов относно дискутирания конверсионен жп заем напуска Народната и се влива в редовете на Прогресивно-либералната партия, от чиято квота е избран отново за депутат в 11 ОНС на 28 януари 1901 г. и с протекцията на Фердинанд е назначен за български дипломатически представител в Белград - 1902-1904 г., откъдето е освободен от правителството на Рачо Петров и преждевременно пенсиониран.
      Огорчен от родната действителност и с разклатено здраве Величков се бори срещу стамболовисткото правителство на Петър Гудев, използва премиерата на "Доходно място" от Островски в Народния театър за протестна проява срещу режима, след което поема към доброволна емиграция във Франция, като умира на път за Гренобъл.
      Ако и да е политически противник на народните либерали, те решават да го погребат на държавни разноски, научавайки за смъртта му на 3 ноември 1907 г.
      Обществената дейност на Величков е неразривно свързана с културно - литературната.
      През 1872 г. заедно с Георги Николов превежда драмата на Юго "Лукреция Борджия", а две години по-късно публикува и първото си стихотворение в списание "Читалище".
      Като депутат в Пловдив Величков поддържа тесни приятелски и творчески връзки с Иван Вазов, с когото работи ввъ вестник "Народний глас" (1879-1881) и в списанията "Наука" (1881-1884) и "Зора" (1885).
      По-късно сътрудничи и на Вазовото списание "Денница" (1890-1891), като заедно с него съставят и прочутата двутомна "Българска христоматия" (1884), чрез която за пръв път с добри преводи двамата запознават читателите с редица от шедьоврите на европейската литература.
      Величков самостоятелно съставя две христоматии за началните и горните класове, които излизат в Солун през 1890 г.
      Подготвя курс по всеобща история на литературата, която издава в Пазарджик през 1891 г.Редовно сътрудничи не само на списание "Лъча", редактирано от брат му Б.Величков, но и на "Български преглед" и "Мисъл".
      Основава списанията "Училищен преглед" (1896) и "Ученическа беседа" (1900-1904), издава и редактира списание "Летописи"(1899 -1905).
      По негова инициатива се открива Държавното рисувално училище в София (1896), за което пледира в знаменита парламентарна реч на 23 ноември 1895 г., учредява се Висш учебен съвет при просветното министерство(1896), прокарва се закон за депозиране на два екземпляра от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив.
      Той е един от основателите на Дружеството за поддържане на изкуството през 1892 г., съдействайки за организиране на ученически библиотеки и читални.
      Владеещ френски, италиански и руски език Величков развива плодотворна преводаческа дейност, публикувайки на български език произведения на Шекспир, Молиер, Данте, Хайне, Пушкин, Лермонтово, Некрасов.
      Константин Величков се изявява като комплексен и талантлив творец.
      Той е литературен критик и историк, сътворил прекрасни очерци и портрети за Раковски, Каравелов, Пърличев, Ботев, Вазов, Яворов, Кирил Христов, Елин Пелин, и майстор на детския стих - "Детска гусла" (1894), и автор на безценен дневник, воден от него до края на живота му, и класик на българския сонет - "Цариградски сонети" (1899), и блестящ мемоарист - "В тъмница" (1899), и стойностен драматург - "Опълченец", "Отечество" (1881), "Господин Мортагон" (1883), и откривател на млади таланти на страниците на "Летописи" между 1899 и 1905 г., и родоначалник на българската изкуствоведческа мисъл - "Писма от Рим" (1895).
      Величков е сред първомайсторите на българската повест - "Зои" (1884) и е сред най-талантливите живописци, работили в първите десетилетия след Освобождението на България - "Флорентинец" (1888), "Натюрморт" (1889), а негови картини притежават както частни лица, така и Националната художествена галерия, и галериите в София, Пловдив и Пазарджик.
      С цялата си разностранна дейност на писател, общественик и културен деец Константин Величков се стреми като искрен патриот да издигне културното ниво на своите съотечественици и да даде принос за европеизирането на изостанала и току що освободена от турско робство България.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. октомври 2007 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]