II. ЮБИЛЕИТЕ ИМ


          Литературният юбилей е празнуване рождения ден на даден текст, случващо се по традиция – редовно пренебрегвана впрочем – през двадесет и пет години, за което събитие са нужни: а) Автор (жив) и б) Институция (не-жива “по определение”). Текстът и Авторът (му) отново не могат да съ-съществуват поотделно, както не може без тях (да съществува) и литературната история, мислеща ги, поне по тези географски ширини, за неразчленимо и съдбовно сдвоени.
          В следващите изречения ще се припомнят и наблюдават познати факти, казани неща и четени текстове, свързани в не особено строга научна каузалност с Юбилея, Автобиографията и Литературната история в края на миналото и началото на нашето столетие. За по-лесна обозримост и удобство, първите два артефакта са разделени в различни файлове, а третият опитва да се напъха във всеки един от тях – едновременно. Особено в предстоящото действие никак няма да е ясна и самоочевидна връзката на избраните актанти с разглежданите тук културни конкретики, но това го налага модерната публичност на младата българска държава и всичките й институции, припряно спретвани “за пред свят” в този отрязък от нашата история.
          Разлиствайки многото мемоарни бележки, предвидливо оставени (ни) преди сто години от хората на словото, неволно се натрапва усещането, че и Иван Вазов, и Пенчо Славейков не са се чувствали напълно адекватно във вихъра на обществените събития, опитващи се да произведат (от/с тях) автентични национално-идеологически икони-репрезентанти на българското – авторитетни залози, с които успешно може да се участва и в управляващата културните капитали банка-рулетка, наречена европейска цивилизация.


 

Борис Ангелов "Дебатът Славейков - Вазов или идеологът на "Мисъл" срещу идеологът на нацията"

"Литературен клуб" >>> съдържание >>> следваща глава