Бойко Пенчев

публицистика

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

Културата - между Кириак и Бойчо

 

Бойко Пенчев

 

 

          Както знаем, Кириак Стефчов е лошият в "Под игото". Зъл и коварен като еврокомисар по разширяването. В една от най-известните сцени в романа Стефчов се опитва да направи черен PR на Рада Госпожина, като на публичния годишен изпит задава сложни, нарочно засукани въпроси на нейните ученички. Те се объркват и не могат дума да обелят, обществото гледа и му се свива сърцето, но тогава отпред застава Бойчо Огнянов и започва простичко да пита "кой създаде нашата азбука", "кой ни освободи от гръцко робство" и т.н. Децата се отпускат и бързат да покажат колко добре са си научили урока, а обществото си отдъхва с облекчение. Така и досега. Българското общество все така не обича сложните въпроси, нито сложното, "учено" говорене. През последните години медиите, особено хумористичните предавания и жълтият печат, направиха всичко възможно да насадят представата за интелектуалците и академичните среди като за едни кириакстефчовци, които само "мъчат децата" и изобщо дрънкат глупости, които само те си разбират. Кулминацията на тази стефчовизация обикновено идва с кандидат-студентските изпити по български език и литература. Каквото и да се падне, според вестници и родители все е много сложно, много увъртяно и не позволява да се прояви творческото мислене на учениците. Какъв е сега тоя Пенчо Славейков, какво е това страдание? Не може ли като при Слави, този съвременен Бойчо Огнянов, вижте той как простичко пита! Ей такива въпроси, дето може само с да и не да се отговаря: "Имаме ли с какво да се гордеем като българи?" - "Да!", "Трябва ли да затваряме АЕЦ "Козлодуй?" - "Не!" И т.н...
          Представянето на разните му там матури и изпити като изкуствена преграда, сложена пред децата, за да се пълнят джобовете на алчната учителска мафия, не е обикновена манипулация, отклоняваща вниманието от едни други мафии. Въпросът не е и само в това дали образоваността се изразява в заучаването на няколко имена и идеологизирани клишета. Централният проблем е сблъсъкът на две гледища за културата. Според едното културата е хоризонтално разгъната шведска маса, към която всеки свободно се устремява и консумира каквото му харесва. Според другото виждане, това на "злите" университетски кириакстефчовци, културата е вертикално йерархизирана и в центъра й стои личностното изграждане, осъществяващо се чрез непрекъснатия диалог с чуждия опит. В първия случай Пенчо Славейков се оказва излишен, във втория - изключително подходящ именно защото е различен, несъвременен като ценности и начин на изразяване и с това провокира мисленето. Естествено първото виждане, виждането на медиите и на Бойчо Огнянов / Трифонов ще господства, защото внушава на зрителя или читателя, че не е необходимо той да се променя. Бъди какъвто си, т.е. лежи си на кълката! Никакви отвлечени материи, сложнотии и "дискурси", нищо не трябва да смущава умствения мир на консуматора. Лъжата е в това, че обществото ни е дълбоко проядено от справедливи и несправедливи неравенства и всъщност шведска маса няма, а образованието и културата се предлагат като нейни фалшиви заместители.

 

 

Електронна публикация на 27. април 2004 г.
Публикация във в. "Дневник", 17 юли 2002 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]