Бойко Пенчев

литературна критика, поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора

 

Баща ми в мен

 

Бойко Пенчев

 

      "Да умреш от развит път
      или от спарагмос (жертвено разкъсване)
      е, общо взето, все едно.
      Важното са началата."

                                              Посидоний, "За първоелементите"

       

      "Къде отиваш, овчарю?
      Какво вадиш из джеба?
      Дали е комат хлебец,
      или се е зора зазорила?"

                                                  Нар. песен

 

 

Още бозаем вината, на бащата пробитата гръд.
Още се мислим за будни, още сме в тази гора.
Феите нямат значение, щом обикаляме в кръг,

 

Адът е винаги другаде, адът е в шепата прах.
Пеем насън и се галим, и сънуваме капки оцет...
Писна ми, тръгвам на запад, зимата твърдо избрах.

 

Щом във реката обаче измия тревожно лице,
няма ли то между пръстите с радостен ромон да текне?
Мога ли светло да дишам, без да съм в нечии ръце?

 

Отче Тирезие, само в морето сърцето е леко.
Как да живееш, без да си носен от нечия смърт?
Знак е водата, остава, когато издъхне човекът.

 

Страшен е живият страх, рови мира като кърт.
Времето иде! Кой ще затвори онези врати?
Бабата?... Майката?... Агнето?... Някой ще бъде добър.

 

Винаги идва часът на сина - родът се върти.
После отново се галим, говорим и мислим насън.
Идва часът на Сина - дано пък сега да си ти.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. септември 2006 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]