Дияна Иванова

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | литературна критика

 

Момичетата стават проститутки след първата нощ

 

Дияна Иванова

 

         Деликатни са твоите очи. Косите ти са пшенични. И нямаш нищо общо с пролетта. Есента си ти. Пораснало съзерцаваш клоните, вишнево презрели и клонящи винаги към юг. Твоето име е есен. Умееш да гледаш през мен и се оказваш не винаги прав. Дървесина е твоето тяло, посечено. Знайни са мислите ти през лятото. Ти ще ме върнеш ли някога към себе си и детството? Не, детството е пагубно загрубяло и наше. Пиперът е вече лютив, храната е стара, а филиите - потъпкани май. Сърдиш се често. Застудя от студа. Стана на камък, но не и на пепел. Не донесе снощи слънцето със себе си, брат ми. И баща ми разстрои. Проплака за нещо. А мама ме отнесе встрани. Погали ме и каза, че си малко болен. И затова плачеш - не че имаш гняв и разлъка. Дойде си разплакан, батко. Помня го. От концерт на "Сигнал" беше. Носеше спомен за нещо. Концертът ви размина с момичето твое. Отведоха ме в другата стая. Помня - искаше да скочиш от петия етаж. Чух го - нищо, че мама притискаше моите уши и твоите слепоочия. Имаше сила да скочиш. Тогава почувствах, че можеш не само да плачеш, а да летиш през полето среднощно. Пшеничен хляб бяха косите ти. Гара и пристан - сърцето ти. А аз твоя сестра, сякаш доведена, а не истинска. Някаква си музикална кутия - напевна и смешна. Ти почти скочи. Мислено го направи. Стори го, измами зората и утрото. Татко те спря. Задържа те с мъжки ръце и корави. Върза те някак. И не те остави. Занемях от порива твой, който така и аз не получих, защото детайлно изследвам нещата и никога не стигам докрай. И сякаш вече не искам.
         Прояде се олющената мозайка от скакалците. Отнесено и девствено отмина пролетта. Дойде лятото на новата обич. Но твоята първа не отнесе смъртта, а потокът - нощно и приказно. Показа ти любов на цветарката и малката кибритопродавачка. Момичетата стават често проститутки след първата нощ. И остават такива след десетата. Мотелите носят им сласт. Ти помниш обаче най-истинското от нея. Тя не успя да опази цветето на перваза. И тогава усетих омраза към нея. Заради твоите нежни и скършени спомени я намразих. Мразя я и до днес. Мама го знае. Момичетата стават проститутки след първата нощ. Забрани обаче за теб не съществуват, а само любови - неземни и твои. Помниш я, знам, и изнамерваш причина да надникнеш в онзи албум. Ще ми кажеш ли кой те научи да обичаш така доживотно? Кой? Кой отне пръстена твой и единствен от теб? След онзи концерт на "Сигнал". Явно последен. Благодариш ми за някога и се оправдаваш. Не я помниш. Така ли? Аз откъде да знам, че не ме лъжеш. За да престана да мразя. Разрошени и нежни, семпли и напръскани с оргазми пристигат момичета. Не си отиват - преструват се. Ти ги отпращаш завинаги. И не ме гониш от себе си. Разказваш пак за нея - лежерно до синьо и розово, до виолетово и матово. Матов е твоят загар, на момче от морето... Прегръщаш ме през рамото, както някога. Подаваш ми филията с масло. И пълниш сърцето ми с нежност. Не мисли за нея. Не пали огъня стар. И полета нов. Ти имаше сила да полетиш над полето. А сега имаш ли? Остави ме да ровя. Да ровя пръстта като къртица и дано стигна до теб и при теб. Страх ме е. Искам да преваря нощта и да те видя зрял и с нови момичета -кибритопродавачки. Остави я, брат ми, моля те. Момичетата стават проститутки след първата нощ. А след десетата си остават такива.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. януари 2008 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]