Димана Иванова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | литературна критика

 

ШАНСОН

 

Димана Иванова

 

 

Аз търся те и питам се: “Къде си?”
и устните ти шепнат: “Му аресис!”,
а някъде дълбоко, под сърцето,
говори скръбно, с тъжен глас Детето,
повтаря то със мъка и със жал:
“Обичам те! – теб, радост и печал!”

 

Къде си, живоносеща река?
Течеш ли кротко сред опалените камъни?...
Или вълнуваш пак безумно, страстно
прозрачните си, меки, кадифяни
поли, раздиплени над момини крака?

 

Къде си, моя птицо хвърковата?
Дали си скрита днес сред дървесата
или кръжиш във нервно оперение
и пееш меланхолната си песен
в късната и тъжна, пуста есен?

 

...Аз търся те и питам се: “Къде си?”
а устните ти шепнат: “Му аресис!”,
и някъде дълбоко, под сърцето
говори скръбно, с тъжен глас Детето,
повтаря то със мъка и със жал:
“Обичам те! – теб, радост и печал!”

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. юли 2009 г.
Публикация във в. „Словото днес“, бр. 18, 21.05.2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]