На Иван Гал

Ти идваш от град неугледен –
потомък на смесена кръв.
Красива словачка поведе
млад моравянин на път.

И благата вест я застигна
във малко словашко градче.
Архангелът бял й намигна:
роди тя красиво момче!  

Аз вярвам, сам Господ събрал е
ведно и словашко, и чешко.
По-чиста от лъч в катедрала
грей твоята обич човешка.  

Чудак си – и чудото търсиш,
и то те във Прага доведе:
Над тебе мостове отърсват,
криле, по-красиви от лебеди.  

Под тебе Вълтава пътува
с води, по-солени от скръб.
А ти върху моста тъгуваш
по Рая на спомена скъп.  

Поспри се, недей се завръща!...
Защото под арката днешна
не майка си в детската къща,
а друга любима ти срещна:  

Потомка на смесена кръв,
виж, младата българка крачи:
С лице като корда от скръб,
с коси като есенни храсти.  

Пред нея ти спря се смутен,
и разговор тих тя поведе:
Под храма на есенен ден
животът те в чудо въведе.  

И мигом се сляха навеки
реките на братската кръв –
подобно Вълтава с Велека.
Пътуват водите в пътека  

към бъдния свят на Човека,
по-малко солени от скръб.