Димана Иванова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | литературна критика

 

СЪДБОВНА СРЕЩА

 

Димана Иванова

 

                

На Иван Гал

 

 

 

 

Ти идваш от град неугледен –
потомък на смесена кръв.
Красива словачка поведе
млад моравянин на път.

 

 

И благата вест я застигна
във малко словашко градче.
Архангелът бял й намигна:
роди тя красиво момче!

 

Аз вярвам, сам Господ събрал е
ведно и словашко, и чешко.
По-чиста от лъч в катедрала
грей твоята обич човешка.

 

Чудак си – и чудото търсиш,
и то те във Прага доведе:
Над тебе мостове отърсват,
криле, по-красиви от лебеди.

 

Под тебе Вълтава пътува
с води, по-солени от скръб.
А ти върху моста тъгуваш
по Рая на спомена скъп.

 

Поспри се, недей се завръща!...
Защото под арката днешна
не майка си в детската къща,
а друга любима ти срещна:

 

Потомка на смесена кръв,
виж, младата българка крачи:
С лице като корда от скръб,
с коси като есенни храсти.

 

Пред нея ти спря се смутен,
и разговор тих тя поведе:
Под храма на есенен ден
животът те в чудо въведе.

 

И мигом се сляха навеки
реките на братската кръв –
подобно Вълтава с Велека.
Пътуват водите в пътека

 

към бъдния свят на Човека,
по-малко солени от скръб.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. юли 2009 г.
Публикация във в. „Словото днес“, бр. 18, 21.05.2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]