Разговор с актрисата Татяна Лолова

Пламен Дойнов

Литературен клуб | литературна критика | страницата на автора

 

Татяня Лолова: Четенето пред публика е любов и наслада

 

Разговор на Пламен Дойнов с Татяна Лолова

 

 

      Кога започнаха Вашите читателски приключения?

 

Татяна Лолова. Снимка: Цочо Бояджиев.

      Първата книга, която ми дадоха да чета като малка, беше „Ането” на Ангел Каралийчев. Но как стана това? Мен всъщност ме наказваха с тази прелестна книжка. Като направех нещо като пакост, майка ми ме викаше през прозореца: „Татяно, качвай се горе! Сега ще четеш от тука до тука!” Аз заслужавах всеки ден по едно наказание, така че четях редовно. Веднъж дойде най-малкият брат на баща ми, чичо Борю, той се ужаси с какво ме наказват и им вика: „Как ще го наказвате това дете с четене! То ще намрази за цял живот книгите!” Ама не е бил прав чичо ми. Както и да ме наказваха, пак щях да искам да чета, да се познавам с българските автори, да ги обичам. После прочетох „Робинзон Крузо” и заявих на баща ми: „Ако ми намерите пак като тази книга, ще чета! Иначе – не ми харесва!” А баща ми казва: „Танче, книгите затова са хубави, защото са различни.”

 

      Как четете? И какво четете?

 

      Чета приседнала в леглото. Но не легнала, защото е вредно за очите. Много се притеснявам, когато видя как на плажа някой чете легнал с книга над очите. Чувала съм, че така може да се отлепи ретината. Иначе обича да чета избирателно откъси от книгите – авторски и преводни – на Цочо Бояджиев: „Сума на теологията” на Тома от Аквино или „Нощта през Средновековието”. Обичам всички книги на Георги Каприев. Страшно ми допада да чета за нещата от живота – мемоарни и автобиографични книги. Винаги искам да споделя с някого хубавата книга. Често казвам на мъжа ми: „Чакай, да ти прочета нещо!” Той е слуша с удоволствие, но после е прекъсва: „Добре, интересно е, ще прочета тази книга.” Всъщност, мъжът ми е четящият човек в нашата къща.

 

      Каква е разликата за Вас между четенето на пиеси и четенето на книги?

 

      Понякога много се притеснявам, когато някой автор ми е дал да прочета пиесата му и чака да кажа някакви думи за нея. Защото често не мога да усетя пиесата. Може и да е хубава, но не мога. Въпреки че за толкова години съм прочела стотици пиеси. Спомням си, че някъде през 1962-63 г. в първия момент не усетих колко са прекрасни нито пиесата на Дюренмант „Франк V”, нито моята героиня Фрида Фюрст. А после се оказа, че това е една от най-стойностните роли, които съм играла. Понякога авторът чете пиесите си най-хубаво от всички. Винаги съм харесвала да слушам как Валери Петров чете пиесите си. А когато чух как Добри Жотев прочете „Обличането на Венера”, аз си казах защо трябва да играем тази пиеса, изключено е да я прочетем по-добре от автора.

 

      С какво е по-различно четенето на глас пред публика от самотното четене у дома?

 

      Споделянето! Това, което те е развълнувало, да го споделиш с другите. Чувствам се по-щастлива, когато заедно с автора чета пред хората нещо ново, отколкото когато играя позната роля на сцената. Когато играя роля, често се притеснявам, измъчвам, докато четенето на книга пред публика е като любов, като наслада.

 

      Как и къде се срещате с новите книги?

 

      Понякога чувам за някоя книга и ме обзема лудо желание да я пипна или да я имам. Срещам се в книжарници, на премиери – точно на тези четения, за които стана дума.

 

      В автобиографията си „1/2 живот” пишете, за Вашите срещи с някои български писатели, драматурзи – за Емилиян Станев, за Георги Марков… Вярно ли е, че заради Емилиян Станев напускате Сатиричния театър? Бил написал нещо за Вас?

 

      Каза ми, че е написал. Но никога не ми го даде. Беше на премиерата на „Лазарица” от Радичков, където игра божествено Гришата Вачков. Такава публика беше дошла! Никога не съм виждала такова присъствие от големи писатели и интелектуалци на театрална премиера! Точно след премиерата Емилиян Станев ме видя и каза: „О, моята любима актриса!” После седна до мен и ми прошепна: „Аз пиша нещо за театър, но е драматично…” Е, не ми каза, че пише пиеса за мен и че иска непременно да играя… Но наистина това беше решаващо да напусна Сатиричния театър и да отида в театър „София”.

 

      Какви са Вашите писателски планове? Кога да очакваме нова книга от Вас?

 

      Георги Каприев се опита да ме провокира и каза на издателите от „Изток-Запад” да очакват втората ми книга и дори ме подтикна да пиша за нещо… Но няма да кажа за какво. Казах, че това е изключено, че не мога, че нищо не ми идва отвътре. Той: „Не, не, не! Можеш!” Слава богу, размина се и засега няма да пиша. Но като гледам колко нови книги излизат, и то все от известни пишещи хора, не знам защо и аз да правя това. Питат ме: „Прочетохме Вашата книга „1/2 живот”, а кога ще е другата половина”? Казвам им: „Чакайте, вижте колко време още има! Толкова други работи трябва да правя!” Е, имам едни неща, събирала съм ги в една кутия – писани неща и други. Гледам ги и се чудя кога ще успея да ги подредя.

 

 

 

 

 

 

 

Снимка: Цочо Бояджиев

 

Пълният текст на интервюто можете да прочетете в кн. 5 на сп. „Книгите днес”.

Електронна публикация на 18. август 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]