Гъзим Алиу, Албаноложки институт в Прищина

литературна критика

Литературен клуб | страницата на автора | литературна критика

 

Доктрината и Генералът на Кадаре

 

Гъзим Алиу

 

Превод от албански език: Марина Михайлова

 

 

 

          „Генералът на мъртвата армия“1 е публикуван от Исмаил Кадаре под формата на роман през 1963 година2. Този автор преиздава и променя всичките си произведения, но в случая на „Генерала...“ има съществена разлика. Първото издание на романа съдържа 167 страници и освен в разни други елементи се отличава и с характера на генерала, който е човечен, генералът разбира албанците. Образът на този герой е една от основните причини Кадаре да реши да преработи творбата си, след като критиката отсъжда, че романът се отклонява от правилата на доктрината3. Във второто издание от 1967 година4, което е с около сто страници по-обемно, образът на генерала е вече различен, той вече е антагонистичен, в някои моменти дори се проявява едва ли не като неофашист. Този пример е достатъчно красноречив за влиянието на доктрината върху романа. Образът на генерала е достатъчно мотивиран, но представлява един вид компромис.
          Нека първо да разгледаме компромисите в романа (става дума за изданието от 1967 година, което в следващите издания търпи незначителни промени).
          Най-общо погледнато и особено що се отнася до идеологическия пласт, „Генералът на мъртвата армия“ може да се интерпретира като творба в проза, която изпълнява нормите на социалистическия реализъм.
          Долупосочените елементи изпълняват нормата на доктрината:
          - темата за националноосвободителната война срещу фашизма;
          - тнтагонистичният характер на генерала;
          - расистките възгледи на свещеника против албанците;
          - унищожаването на фашистката армия във войната;
          - моралната криза на генерала;
          - образът на старицата Ница.
          Може да се твърди, че това е роман тематично свързан с Втората световна война и по-точно с националноосвободителната война, следователно и с триумфа на комунистическата революция. Нека се спрем по-подробно на този въпрос.
          1. Темата за националноосвободителната война срещу нацистко-фашистката власт е сред най-предпочитаните в албанския соцреализъм. Реалността на окупацията на италианските фашисти, после и на немските нацисти, а по-късно и победата над тях и над съюзниците създава една нова прослойка, която взима властта и след Втората световна война налага комунизма в Албания. Затова темата за националноосвободителната война трябва да се подема непрекъснато от всички писатели. И е необходимо да се пише не само за борбата на комунистите срещу фашистките окупатори, но и срешу балистите, предателите, поддръжниците на крал Зогу и т.н. Некомунистическото минало е тежко, погрешно, антинародно и за него е нужно да се пише според разбиранията на комунистическата пропаганда. Почти винаги заедно с темата за националноосвободителната война се разглежда и периода на царската власт, който се представя като една тъмна епоха, която допринася и за бързата италианска окупация. Затова се смята, че темата за войната срещу окупаторите и предхождащата я царска власт, трябва винаги да се държат пред очите на народа. Наяве се изваждат и героизмът, и жертвите на бившите партизани, които разрушават стария и построяват новия свят. Вчерашните партизани стават днешните граждани и политици и всички политически, икономически и социални ограничаващи мерки се оправдават в името на създаването на „новия човек“, като за целта се ползва и литературата като средство за масово влияние (нека си припомним големите тиражи).
          2. Както подчертахме и по-рано, в първото издание образът на генерала е по-човечен, той проявява разбиране към борбата на албанците за свобода. Но това не може да се прокара лесно на идеологическия пазар на албанските издания от това време. Затова при преиздаването на текста Кадаре го променя. Характерът на италианския (тоест западен) генерал става антагонистичен, даже донякъде неофашистки, въпреки че това е само косвено изразено. Двадесет години след войната той ненавижда албанците, които са измъчвали италианските фашисти във Втората световна война. Следователно този генерал би желал и би застанал зад победата на фашизма в Албания.
          3. Позицията на властта и съответно наложената доктрина спрямо религията е крайно враждебна (стига се до затварянето на религиозните институции през тези години). Как е възможно при това положение да се представи в добра светлина един италиански свещеник? Затова образът на италианския свещеник е по-отрицателен дори и от този на генерала. Докато генералът мрази албанците от военна гледна точка, свещеникът ги мрази по етнически признак. По този начин изграждането на този образ е изцяло обусловено от доктрината. Това е компромис, доста угнетяващ компромис.
          4. Самото заглавие на романа говори за цяла мъртва армия. Неизбежно се поставя въпросът кой е убил тази войска. Разбира се, партизаните, ще отговори официалната критика. Затова метафората за мъртвата армия е значителен компромис. Цялата тази величествена имперска армия е унищожена и убита от партизаните! В първото издание дори са споменати хиляди убити, но това не съвпада с реалността. Както не е вярно и че фашистите са разгромени единствено и само от героичната борба на партизаните. Разбира се, че война е имало, макар и да е започнала късно, но монополизмът върху победата е характерен за комунистите, следователно и за соцреалистическата доктрина. Затова унищожаването на фашистката армия задължително придружава темата за националноосвободителната война и триумфа на революцията, тоест с двойнствен компромис.
          5. Моралната криза на генерала. Колкото и крайно антагонистичен да е образът на генерала, колкото и да мрази албанците, той си остава един смешен генерал, чиято армия е мъртва, убита най-вече от борбата на комунистите. Той осъзнава тази военна катастрофа постепенно, затова и претърпява морална криза, а най-накрая и психологически срив. Това е изразено чрез „битката“ със сакатия немски генерал, когато двамата пияни играят на война в края на романа. Окарикатуряването на двамата генерали на двете силни войски на НАТО, които са били от решаващо значение преди двадесет години, определено е компромис, много силен компромис. Подигравката с тях и тяхната война кулминира с парада тренировка на албанската войска, който те двамата, пияни, гледат от балкона на хотела. Генералите на двете мъртви войски гледат пияни и уплашени живата албанска войска. Тази войска се състои именно от наследниците на онези партизани, които са спечелили войната.
          6. Старицата Ница. Макар и да звучи крайно, образът на старицата Ница не е нищо друго освен изразител на идеите на доктрината. Тя е необикновена албанска старица, която напълно потъпква албанските обичаи на гостоприемството в случая с италианския генерал, който се осмелява да се присъедини към една албанска сватба и дори да пие и да танцува. Целият й вътрешен дискурс, монологът й, украсен със силен национален и идеологически патос, разгръща идеи, които са наситени с революционен дух. Идеята за помиряването с бившия враг не се осъществява в романа, и именно старицата Ница е основният противник на тази идея.
          Ако загърбим тази обща рамка, за да разгледаме някои елементи на структурната поетика на романа, ще видим, че текстът съществено се отдалечава от доктрината. Авторът тръгва от една наложена му схема и успява да създаде собствен модел.
          Да разгледаме подред няколко елемента, които наричам изплъзващи се тактики, които даже успяват да покрият макроструктурата на текста.
          - липсата на положителен революционен герой;
          - следователно, липсата на постоянно присъствие на партията и партизаните;
          - липса на шаблона черно-бяло (балистите и фашистите от едната страна и партизаните – от другата);
          - перспективата на чужденеца;
          - метафората на лошото време;
          - самотният войн (Ник Мартини);
          - положителният образ на албанския монах;
          - присъствието на смъртта като атмосфера;
          - формални художествени елементи.
          1. В „Генерала...“ първото отклонение е липсата на положителен революционен герой. В центъра на романа е една абсурдна мисия, която се предвожда от един странен генерал, съпроводен от един още по-странен свещеник. Няма положителен герой, чиято съдба да се проследява и разказва от наратора. Такова писане за военния период, без да се се пише непосредствено за войната, е техника, която функционира добре в този роман, както и в романа „Хроника на камък“. Така Кадаре започва да се придвижва в бинарната опозиция на отдалечаването, която в известен смисъл е с противоположна посока. По-горе разгледахме направените компромиси, а сега ще потърсим моментите, в които романът се отдалечава от доктрината. Образът на генерала е антагонистичен и донякъде неофашистки, но отсъства съответен положителен герой, тоест протагонист. Ако армията е мъртва, то не се казва никъде изрично, че са я убили партизаните, дори в една от главите е описана съпротивата срещу италианския десант в Дуръс, осъществена от неорганизирана група от албански бойци. Въпреки че това може да се тълкува като аргумент за неефективността на кралското управление, нито дума в романа не ни насочва към подобни пропагандни идеи.
          2. В романа няма непрекъснато присъствие на партизаните и партията.
          3. Авторът спазва само привидно схемата на чернобелия шаблон, който разделя добри от лоши, тоест партизаните – от едната страна, а фашистите и балистите – от другата, както го изисква доктрината. На този идеологически сблъсък, където след тежки перипетии героят революционер триумфира, като побеждава нацисто-фашисткия противник или балиста, авторът противопоставя генерала с абсурдната борба на неговата армия в Албания. По този начин сблъсъкът не е между две сили, положителна и отрицателна, а между антагониста и света създаден от неговата мъртва армия.
          4. Нека сега се спрем на перспективата на чужденеца. Първото изречение в романа съдържа думата „чужд“: „Над чуждата земя...“5 и това не е случайно. Авторът допринася в албанската литература с тази нова възможност за разказване от гледната точка на чужденеца. Колкото и да е парадоксално това, но албанската принадлежност на наратора трудно може да бъде отгатната в текста на романа. Едва тогава, когато се налага да направи компромис в микроструктурата чрез някое изречение или диалог. Иначе перспективата на чужденеца е изцяло осъществена. Озоваваме се в съзнанието на италианския генерал с всичките му особености. Така виждаме себе си от гледната точка на чужденеца. Тази техника помага на автора да избегне пълния натиск на доктрината. Изплъзването от доктрината е по-оправдано, като се има предвид принадлежността на героя. В края на краищата какво можем да очакваме от един бивш окупатор, се чете като подтекст.
          5. Затова метафората за лошото време се предава винаги от гледната точка на съзнанието на генерала. Той вижда Албания мрачна и бедна, винаги с лошо време, хората са изобразени такива, каквито са в реалността, измъчени от бедността. Генералът вижда Албания такава двадесет години след войната. Прочитът на подтекста ни дава да разберем настоящото състояние на страната.
          6. Кадаре натоварва с важни значения образа на самотния боец, Ник Мартини. След като лишава романа от положителен герой, той създава герой със самоубийствени наклонности, който иска да умре, за да не види как италианците завладяват Албания. Представянето на този войн е като химн на албанския героизъм извън идеологията, политиката и батальоните.
          7. Сякаш за да уравновеси отрицателния образ на италианския свещеник, Кадаре ни представя с приятелско и положително отношение албанския монах, който разказва историята на Ник Мартини. По времето, когато сурово се напада религията и ролята на клира, авторът ни дава този хубав персонаж.
          8. Цялостната атмосфера на романа е мрачна, между студа и смъртта. Романът, още в заглавието на който се появява смъртта, е проникнат от трагичното. То е есенцията на творбата, елемент на микро- и на макроструктурата. Трагичното е едновременно главна идея, и част от творческия процес. И генералът, и свещеникът, и убитите войници (пластмасовата войска), и общинските служители (единият от тях умира от инфекция), и дезертьорът, убит от синия батальон, и албанския старец, който убива проститутката, любима на сина му, а после го обесват, и полковникът, който изнасилва албанското момиче, което в последствие се самоубива, и старицата Ница, която убива полковника и го погребва под прага на къщата, всички те са трагически герои, участници в една абсурдна война, която завършва с тяхната смърт: морална, физическа и метафизическа. Този трагичен статут на текста, създаването на такава мрачна атмосфера в голяма степен освобождава романа от конвенциите на социалистическия реализъм.
          9. И от гледна точка на композицията, както формално, така и смислово, романът излиза от рамките на схемата. Освен реторичните моменти на избягването на предписанията на соцреализма, които споменахме по-горе, имаме и интересна организация на главите, някои от които се наричат глави без номер, части от текста са в курсив, в които се разказват съдбите на отделни убити войници, липсва свързана фабула, използва се похватът разказ в разказа, а на места – формата на дневника, която променя позицията на наратора в аз-форма. Също така се наблюдава мотивът за публичния дом (мотивът за сексуалносттта), където освен предателите, се забавляват и градските момчета. Авторът използва вътрешен монолог, психологически елементи и други.
          Започнал романа си в общата рамка на схемите или пък интерпретиран така, авторът, под нажеженото диктаторско влияние, избягвайки изгарянията с голямо майсторство, създава шедьовър.

 

 

 

---

 

Бележки:

 

1 Ismail Kadare, Gjenerali i ushtrisë së vdekur, разказ, издаден в списание „Nëndori”, бр. 5, май 1962, с. 53-76. [горе]
2 Ismail Kadare, Gjenerali i ushtrisë së vdekur, роман, изд. „Naim Frashëri”, Тирана, 1963 г [горе]
3 Социалистическият реализъм е била преди всичко една политико-естетическа доктрина, основана на „установените принципи на артистичния метод“, между които са „идеологическата ангажираност“ (идейность), „партийна ангажираност“ (партийность), „ народен дух“ (народность), „историзъм“, и „типичност“, виж повече у Евгени Добренко и Марина Балина, The Cambridge Companion to Twentieth-Century Russian Literature, Cambridge University Press, 2011. [горе]
4 Ismail Kadare, Gjenerali i ushtrisë së vdekur, роман, Тирана, 1967. (В по-нататъшния анализ се взима предвид именно това издание). [горе]
5 Ismail Kadare, Gjenerali..., Тирана, 1967, с. 7 [горе]

 

 

 

---

 

Исмаил Кадаре. Генералът на мъртвата армия. Изд. „Naim Frashëri”, Тирана, 1963 г.

 

 

 

 

Електронна публикация на 11. януари 2016 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]