Любима Йорданова

езикознание

Литературен клуб | страницата на авторката | литературна критика

 

„Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми“ на Ангел Г. Ангелов

 

Любима Йорданова

 

 

         Новата книга на социолингвиста Ангел Ангелов е и първата му книга в новото направление, което той лансира в България – еколингвистиката. Издадена е от Международното социолингвистическо дружество в София. Още в предговора авторът заявява, че въпросите за отношението човек – природа преминават през културата и през езика и следователно става дума и за приложен аспект на лингвистиката, но не само. Екологията на езиците – това, според автора, е нова фаза на политическата лингвистика, езиковото планиране и микросоциолингвистиката, свързана с лингвистичните права на човека и с начините на тяхната юридическа закрила. Лингвистиката на екосистемите – това, според него, е по-скоро теоретична дисциплина и тя попада в широката рамка на семиотиката, като моделите й имат пряко отношение към информатиката и съвременните конгитивни и информационно-инженерни направления.
         Книгата има девет части. Първата е озаглавена «От социолингвистика към екололингвистика». Тук са разгледани възгледите на Фишмън за езиците като ключове към културното разнообразие, на Хауген за националния езиков идеал, обединение, но и разграничение; на Хаймс – за говорните общности, кодове, норми и културни модели; на Фъргюсън – засъжителствоно на две и повече езикови разновидности; на Лабов и Гъмпърц – за научната методология като идеология. Частта завършва с новите разработки и по-активната позиция спрямо езиковите права.
         Втората част обхваща «Лингвистичните идеологии». Разгледани са трите вида идеологии, включващи темата за езика; за изграждането на езика и метатеориите за езика.
         Третата част е със заглавие «Екосемиотика – биология, технология, културология». Тук авторът разглежда въпроси като предистория на еколингвистиката, етическата парадигма, подготвила еколингвистиката, правата на човека и технологичните анти-еко-системи.
         Следващата част има игрово заглавие – «Човекът (не) е животно! За природата в езика и за природата на езика». В този раздел са разгледани зоосемиотиката – комуникацията като високоорганизирано поведение, когнитивно срещу интуитивно в езика, както и биокултурните ниши на човешките общности.
         «Езикът и властта» или критичният анализ на дискурса, така е озаглавена петата глава. И тя има три важни раздела – всекидневното съзнание като обект на засилен контрол и манипулации, критичните наблюдения върху дискурса и неговите разновидности и критичните наблюдения над екологичния дискурс.
         Шеста глава е посветена на «Екология на езиците – езиково отмиране и езиково съживяване». В нея на преден план изпъкват въпросите за изчезването на езици и езикови разновидности, на застрашените езици и индексът на Фишмън. Особен акцент в този раздел на книгата представя разглеждането на въпроса за застрашените диалекти на Европа – ефектът на границите. Интерес за читателя безспорно би представлявал индексът на Фишмън. За Фишмън основен фактор за жизнеността на един език (диалект) е способността езиковата разновидност да се предава от поколение на поколение. Във връзка с тази закономерност е изработена и индексална схема, наречена от него през 1991 г. «степен на оценъчна междупоколенческа скала на ерозията». Според този индекс съществуват шест групи езици: 1) с 0 точки – изчезнали; 2) критично застрашени (с 1 точка), при които само най-възрастните си спомнят част от езика; 3) сериозно застрашени, при които езикът се говори само от възрастните, но те не говорят на този език на децата си; 4) определено застрашени, когато средното поколение използва езика вкъщи и децата им го разбират, но не отговарят на този език; 5) несигурни езици, при които езикът е предимно за домашна употреба; 6) стабилни, но подценявани, при които въпреки че са живи, даден доминантен език е узурпирал важни комуникативни области. С 6 пункта е отбелязан запазеният език, който се говори от всички поколения, при това – масово. Индексът на Фишмън се отнася и за българския език, говорен в някаква степен от българите по света и се свързва както с процесите на глобализация, така и с процесите на културната идентификация.
         Седма глава носи заглавието «Езикова самоличност и лингвистични права на човека». Разгледани са националният идеал и езикът, етноидентитетът и символните форми, езиковите права като юридическа броня срещу държавната машина, направен е структурен анализ на основни международни документи, разгледани са както теорията, така и практиката на езиковите права.
         Осма глава има педагогически аспекти. Тя е озаглавена «Екокултура и екологично възпитание». Езиковото планиране е разгледано като възпитателен процес, засегнат е въпросът за отношението към чуждите езици, както и въпросът за плурализма като европейска перспектива.
         Следващата глава разглежда «Глобализацията и застрашените екосистеми». Акценти представят виртуалната реалност като заплаха, новият лингвистичен ред и провокацията – застрашен ли е българският език? Английското влияние и въздействие върху българския език, защото става дума не само за определени заети думи, а цели модели, се свързва с културния контекст, в който функционира съвременният български език. Уестърнизацията на българския език е резултат от проникването на англицизмите в различни сфери, включително и в системата на личните имена. Все пак на мене ми се струва, че динамичната евроинтеграция на България, която тече в момента, ще доведе и до интересни развития на българския език, които ще бъдат наблюдавани в следващите 10-20 години, като пиджинизацията на българския език като ново явление при чуждестранните инвеститори, които ще разкрият фирмите си в България и ще имат нужда от запас от стотина думи на български език от съответната професионална общност, с които да могат да проведат макар и елементарен разговор с работниците си.
         Следва впечатляваща библиография.
         Книгата се чете на един дъх. Като че ли авторът е излял душата си в написаното. Тя открива нови хоризонти пред българистите-лингвисти и аз я препоръчвам горещо на читателя. И у нас предстои разработването на въпроси, повдигнати от австриеца Алвин Фил за интердисциплината на симпозиума по еколингвистика през 2005 г. в Грац, за които авторът Ангел Г. Ангелов пише още в предговора си: Как езиковото разнообразие съответства на биологичното разнообразие? Какви са проблемите на езика и на жизнената среда? Как езиковата система пренася екологичните и неекологичните идеи? Как въпросите на обкръжението и за екологичните кризи присъстват в различните текстове? Как езикът влияе върху екологичната грамотност и интелигентност? И много други, свързани с темата език и екология.
         Книгата на Ангел Г. Ангелов се вписва много добре в новите направления, които възникнаха в рамките на социолингвистиката с нейния функционален аспект спрямо езика и комуникацията в обществото – политолингвистиката и евролингвистиката, възникнали в Германия през 90-те г. на миналия век – съответно през 1994 и 1991 г., а сега – и еколингвистиката. Предстои разработването им и в България.

 

 

 

 

 

---

 

 

Ангел Г. Ангелов, „ЕКОЛИНГВИСТИКА или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми“.
София, INSOLISO, 2012, 328 стр. (електронна версия)

 

 

 

Електронна публикация на 17. декември 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]