Иван Христов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Лари

 

Иван Христов

 

 

Всичко това се случи
на брега на едно езеро
в щата Уисконсин,
когато Лари ми предостави
своята къща за гости.
Малка къща
с фотоси по стените,
с баня, кухня и тоалетна,
с пиано, пишеща машина
и хол.
Лари тогава не знаеше,
че преди това бях живял
в семейство Василеви,
които много се страхуваха
да не стана алкохолик,
макар че синът им беше
алкохолик и една нощ
ми открадна телевизора.
После бях живял в Крум.
Когато влязох в неговата баня
съседката се разкрещя,
че има вода в коридора.
(Мисля, че Крум не се беше
къпал от десет години.)
Лари не знаеше още,
че бях живял в Симон,
на улица Раковски.
Стаята беше хубава,
но нямаше прозорци.
Купих една малка лампа,
която включвах нощем,
за да не се събуждам
като в ковчег.
Бях живял дори в едно мазе,
в казармата,
с Гонзо - кръгъл сирак,
който всяка сутрин
отваряше очи
и запалваше цигара.
Приятелю, Лари,
колко неща не знаеш!
Благодаря ти,
че ми предостави
твоята къща за гости.
Благословен бъди,
че пиша сега тези стихове
на твоята пишеща машина!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 29. юни 2009 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]