Иван Христов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

11 септември

 

Иван Христов

 

 

Спомням си смътно този ден.
Вдигнах слушалката
и исках да говоря с теб,
а ти се разкрещя:
Война! Трета световна
война!
Първото нещо,
което направих
бе да погледна небето.
Помислих,
че от там ще долетят
самолети.
Бях влюбен
и исках да говоря с теб,
и съжалявах,
че точно сега
започва световна война.
После влязох в един ресторант.
Пих бира и дълго гледах
как двете кули се срутват.
Не знаех почти нищо
за този град.
Като дете рисувах
Емпайър Стейт Билдинг,
но тази любов свърши
и както много други
избледня,
и ето че сега се озовах тук,
и с братовчеда Пол
гледахме Ню Йорк
от четирстия етаж.
После отидохме
до Кота Нула.
Една афроамериканка
още крещеше:
"Пазете се!"
"Пазете се!"
макар, че вече
бяха изминали
пет години.
Хората обядваха.
Градът приличаше на звяр
с изтръгнато сърце.
После се разхождахме
в Сентръл парк,
дишах чист въздух,
мислих за Джон и Йоко
и изведнъж видях
ВРАТИТЕ на Кристо.
Господи,
Защо ме доведе тук
Толкова млад
И дали този град
Не е път към небето?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 29. юни 2009 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]