Иван Христов

поезия, критика

Литературен клуб | страницата на автора | литературна критика

 

Азис - интелектуалец №1 за 2006 г.

 

Иван Христов

 

 

Аз, Азис

         Бих искал предварително да уточня, че тук не говоря за произведение на изкуството, а за продукт на масовата култура. Като такъв, книгата "Аз, Азис" много лесно може да бъде характеризирана, много лесно може да бъде предвидена нейната съдба. Като продукт на масовата култура тази книга би трябвало да бъде обект не на литературознанието, а на науки като социологията и културологията. Моят подход към тази книга ще бъде от гледище на тези науки.
         Но нека да започнем отначало като се опитаме да потърсим корените на явлението Азис. Моята теза е, че Азис, всъщност, е едно съвсем закономерно явление. И тези процеси, които водят до неговото раждане започват много по-отдавна от самия него. Какво представлява Азис? Азис, всъщност, е образа на българската демокрация. От средата на миналия век българската култура изпадна в дълбока криза. Постепенно начело на държавата застана другарят Тодор Живков, човек, който не даваше и "пет пари" за малко по-сложни понятия като идентичност, ценностна система, толерантност. За да запази своята власт, той беше готов да продаде собствената си майка. Той изобрети жестоко раздвоения образ на "интелектуалеца-бунтар", като по този начин фалшифицира протичането на цялостния културен процес. Така по времето на комунизма в България беше изчерпан един естетически и нравствен капитал, натрупван в българската култура в продължение на век и половина. Така в продължение на десетилетия Тодор Живков създаде един отблъскващ образ на българския интелектуалец, който изгони свестните хора от културното поле и настани на тяхно място подлизурковци и гъзоблизци, които бяха несъмнено по-удобни и по-послушни. Разбира се, другарят Живков не беше сам в това начинание, иначе то нямаше да успее. И понеже той, както вече казахме, не даваше и "пет пари" за българската култура, той я смяташе за "вятър работа" и мислеше, че каквито и погроми да нанесе, те ще бъдат буря в чаша вода в сравнение с погромите в други области на обществения живот. Но уви, бъркаше в това. И ето че другарят Живков го няма, но както много често става в историята, неговото творение е все още живо и тегне върху българския духовен живот. Образът на българския интелектуалец, който той модулираше без дори да съзнава, за който дори най-вероятно смяташе, че не съществува, изведнъж изплува от мрачните дебри на подсъзнанието в дебрите на съзнателното и това е образът на Азис.
         Няколко думи за този образ. Тук разбира се, не говоря за човека Васко от Костинброд. Той вероятно е едно много добро, но слабохарактерно момче. Тук говоря за фалшивия образ на Азис, дело не на един човек, а на цял екип от специалисти, какъвто между впрочем беше и образът "Живков". Нека да се вгледаме в този образ. Да се опитаме да разчетем неговите знаци. На първо място този образ се изплъзва от всякакви устойчиви характеристики, които са необходими за наличието на някакъв диалог. Азис не може да бъде разчетен нито като хомосексуалист, нито като човек от ромското малцинство, нито като певец. В книгата изобщо не става въпрос за тези неща. Има една единствена устойчива характеристика и тя може да даде някаква разпознаваемост на образа. Това е неговата страстна любов към мутрата. Азис може да бъде пребит от бой, но той не може да спре да обича мутрата, защото той дължи на нея всичко. Книгата ясно ни казва: Азис е звезда, не защото е добър певец, не защото е хомосексуалист, не защото е от ромски произход, а защото страстно обича мутрата. Тя за него е всичко. И това вероятно е най-удобния образ на българския интелектуалец днес.
         С право можем да кажем, че Азис е най-успелия интелектуалец след 1989 г. Българският народ е много честолюбив на тема интелект. Когато му кажат, че той е на предпоследно място по интелигентност в Европа, той вдига шум до небето, но после си купува билет за концерт на Азис или неговата книга и не се вълнува много от това. Българският народ свикна да мисли като другаря Тодор Живков. Той смята, че каквото и да направи по отношение на своята култура, това няма да има никакъв резултат, защото той не дава "пет пари" за нея. Това обаче е много наивно. Защото е невъзможно да си мислим, че живеем в демокрация и пазарна икономика, когато навсякъде около нас шества мутренската естетика. Тази естетика не води към нищо добро, защото тя фалшифицира реалността, тласка към насилие и нетолерантност. Нека тогава да не се оплакваме от зачестилите прояви на насилие в нашето общество. Българският народ трябва да разбере, че ще живее в демокрация тогава, когато престане да плаща за концерти и книги на Азис и започне да плаща, за да има висока култура, която ще бъде неговото лице пред света. В противен случай, неговото бъдеще е обречено.
         Когато движението "чалга" се развихри в средата на 90-те години, аз и хората от моето поколение, които все пак останаха в България, смятахме, че това движение ще отшуми и постепенно нещата ще си дойдат на мястото. През 2006 г. обаче, ние сме свидетели на едно странно явление. Докато качествената българска литература все още тъне в невeдение, фигури от масовата култура посегнаха към перото. Никой не може да бъде осъден за погромите, които е нанесъл на литературата. Но всеки може да бъде отговорен пред самия себе си и това е най-жестоката отговорност. Има едни анонимни герои в "Аз, Азис", продуцентът Крум, мениджърът Тони, Ваня Щерева, Юлияна Кънчева, Катерина Евро. Те са истинските създатели на явлението Азис. Ще ги помолим да отговарят пред себе си.

 

---

 

Васил Боянов - Азис, "Аз, Азис", "Съни мюзик", С., 2006,
128 стр., 9,99 лв. + CD
ISBN-10:954-91835-1-3
ISBN-13:978-954-91835-1-1

Електронна публикация на 12. септември 2006 г.
Публикация в сп. „Книгите днес“, кн. 7, 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]