Иван Христов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

    Стихотворения и поеми, писани в рамките на проекта на Британски съвет и Литературен вестник Word Express.

     

    Повече за проекта - на официалния уеб сайт на Word Express www.word-express.org!

 

ГРАНИЦИ

 

Иван Христов

 

          граничарят
          не знае
          английски
          нито руски
          строго
          охранява
          границите
          на езика

 

 

СОЛУНСКА ВЪЛНА

 

Иван Христов

 

 

На Катерина

 

          ние стоим на брега
          разговаряме
          една вълна
          дълбае
          под краката ни
          но това
          няма значение...

 

 

ИСТАНБУЛ

 

Иван Христов

 

 

    1.

     

    ние двамата
    с теб
    сме себеподобни
    Истанбул
    стоим
    притихнали
    в залива
    на една
    дълга история
    нашите
    крайници
    стърчат
    обезвредени
    Но кой може
    да отнеме
    нашето мълчание
    Истанбул
    кой може...

     

     

    2.

     

    не съм
    си давал
    сметка
    Но нещата
    текат
    в една посока,
    да нещата
    наистина
    текат
    в една посока,
    ще можем ли
    да я следваме

     

     

    3.

     

    Аз не живея, аз горя...

     

    П. К. Яворов

     

     

    аз не живея, аз звуча
    моят звук
    преминава
    тихо
    по стените
    на Св. София
    леко потръпва
    на върха
    на минаретата
    какво шепне
    молитва
    към Бога
    или
    любовни слова
    всеки чува

     

     

    4.

     

    Basilica Cistern

     

    Медуза,
    ти
    стоиш
    тук
    с ужас
    в очите
    зазидана
    вече
    две хиляди
    години
    едновременно
    страшна
    и красива

     

     

    5.

     

    Пространство между думите

     

    твоето
    пространство
    между думите
    е толкова
    малко
    Истанбул
    толкова
    малко
    ето защо
    ние
    не творим
    думи
    ние творим
    камъни

     

     

    6.

     

    Истанбул

     

    Камък
               Върху
                         Камък
                         Слънце
               Върху
    Слънце
    Вълна
               Върху
                         Вълна
                          Тишина
                           Върху
                          Тишина

     

     

    7.

     

    Приятели
    пиша ви
    от Истанбул
    ето защо
    не използвам
    препинателни
    знаци

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     


Електронна публикация на 02. януари 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]