Кристина Йорданова

литературна критика

Литературен клуб | страницата на авторката | литературна критика

 

НЕЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА

 

Кристина Йорданова

 

         "Това е както става" е първият роман на Албена Стамболова. Историята на неговото написване напомня за палимпсест, защото началният му ръкопис е изгубен. Това е текст, чиято увличаща лекота на стила успява да едини фантастично-приказните елементи с историята на едно семейство. Разказ за любовта на Борис, в която мистичното случване на един женски образ (този на Мария) веднъж като видение и веднъж като реалност се превръща в семантичен център на наратива. Това е един пъзел от сюжети, който едва финалът ще успее да сглоби. А и както самият роман ще заяви: Тази история мисли, че се случва едновременно на всички. Не зная дали е вярно, вие ще кажете. Лично аз съм сигурна, че други истории освен любовни няма, така че се въздържах да я нарека така. Просто история на хора, които са майки и бащи, братя и сестри, любими и приятели.
          Ако приемем за център на романа любовта между Борис и Мария, то ще трябва да кажем, че тя е и мястото, което най-плътно припокрива мистичното и реалното в текста. Това е история за deja vu, за очи, пълни с мъгла, киото ще се привидят на едно малко момче в мъждината на една стая, а по-късно - и в образа на една жена - Мария. Мария, от своя страна, ще се върне след години на същото това място, за да види себе си, своя имагинерен образ и да умре от неговата реалност. И ако романът борави с утопията, с вълшебното пространство и множеството приказки, то самият той би могъл да бъде припознат като приказката на Борис. История, в която самата Мария ще се окаже метафора на фикцията. Не случайно тя умира, когато се сблъсква със своята нереалност. Целият текст непрекъснато ще борави с това разподобяване на нейния образ между отсъствието и присъствието, с неговото странстване между световете: Тя не помръдваше, сякаш не беше вътре в себе си. За първи път се замисли къде започва и къде завършва едно човешко същество.
          Самият образ на Мария блуждае. Тя е присъствие без автобиография. Тази жена е свят. Тя е творба, скрита в касетите със запис и уловена от погледа, едновременно в света и извън него. Обиталище на значенията, заточена във въображението. Мария е тяло, което непрекъснато се отделя от своя образ и образ, който напуска корпуса си: Тялото на Мария и Мария бяха ли едно цяло? Мария беше светът и той го обитаваше. Важно е, че Мария има очи като мъгла, защото мъглата е това, което забулва, скрива и открива тайните едновременно. Тя трасира пътя между световете и отприщва приказния арсенал на романа. Поданичка на две измерения едновременно, Мария ще едини вълшебното с реалното и така ще се превърне в метафора на творбата, на нейната фикционалност и значенията на текста ще се групират около този център. Така той ще заговори с езика на булата, на метаморфозите в привидностите, за да открие действителното в утопичното. Едно обаяние, "нещо като нищо на света", чийто далечен отглас ще открием в Сараяновите истории.

 

 

---

Албена Стамболова, "Това е както става", ИК "Стигмати", С., 2002, 174 с., 4 лв.

 

 

Редакцията на "Литературен клуб" честити на Кристина Йорданова наградата за млад учен на Софийския университет  "Клет" и й пожелава успешно завършване! (Е.Н.)

Електронна публикация на 07. април 2003 г.
Публикация във в. "Литературен вестник", бр. 7, 2003 г., с. 5

 

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]