Крум Гергицов

отзиви

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

ПАРАДОКСИТЕ НА МОРАЛИСТА

 


Нови текстове от Чоран представя Огнян Стамболиев

 

Крум Гергицов

 

 

      Северната ни съседка може да се гордее с първите представители на своята голяма диаспора: Тристан Цара, Константин Бранкузи, Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Джордже Енеску и Емил Чоран. Преди 1989 г. тези велики румънци бяха по-познати на Запад, отколкото в родината си, а също и у нас. Но, без съмнение, те оставиха значими следи в духовността и културата на съвременна Европа.
      Трудно ми е да причисля Емил Мишел Чоран /1911-1995/ към определена философска школа. Със своя скептичен ум той преобръща представите ни за такива категории като: религия, истина, лъжа, живот, смърт, морал, цивилизация, Космос, Бог... Чоран поглежда към Битието и ни го показва откъм неговата парадоксалност и абсурдност, алогичност и жестокост. Фрагментите, които сега ни представя на отличен български език нашият известен преводач и критик ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ в сборника "СЪЛЗИ И СВЕТЦИ", /изд."З.Стоянов", София и "Авангардпринт", Русе/ разкриват тъкмо тази природа на мисълта на Чоран - симбиозата между скепсис и отчаяние - от една страна, и поезия, надежда и вяра - от друга. Ето какво ни казва този "потаен и циничен моралист" /както сполучливо го назовава в предговора си преводачът/: "Животът - това е кич на материята", "Да страдаш, означава да произвеждаш и трупаш познание", "Ако Ной притежаваше дарбата на пророк, сигурно би издънил ковчега", "Всички сълзи, които текат от Бога, са всъщност наши сълзи. Светците имат нужда от тях. А Бог не бива да знае, че има смъртни, които напояват Земята със сълзите си"... И още: "Човекът е създание, обречено на провал, което заплаща прескъпо всяка своя авантюра. Достатъчно е да се обърнем към историята: цивилизациите изчезват една след друга, а човекът непрекъснато запада." Или: "Господи, без Теб съм луд, а с Теб - полудявам!" Като мислител и философ Чоран - от една страна боготвори и страда за Човека и за съдбата му, но от друга - воден от остротата на прозрението си - показва крайната форма на нравствена деформация, дъното, до което е достигнал този човек. Той е наистина "човек и демон" - светлото и тъмното у него са имплицитно вплетени и читателят започва неусетно да гледа света с неговите очи.
      В разглобения ХХ век мислите на Емил Мишел Чоран еретически се стремят да внесат някаква хармония в дисхармонията, в деструкцията на Морала и Истината, в боголюбието и богохулството. "Дали Човекът е един неуспешен опит?", се пита той. "Дали неуспешен опит е бил самият Адам?"... Много са въпросите и отговорите в тази забележителна книга-антология, събрала най-доброто от първия голям сборник на Чоран "Сълзи и светци"/1937, Букурещ/ и откъси от по-късните му "парижки" книги, заедно с непубликувани в книги статии от румънския печат.

 

 

 

---

Емил Мишел Чоран, „Сълзи и светци“, Изд. "Захарий Стоянов", София и "Авангардпринт", Русе, 2005, съст. и пр. Огнян Стамболиев.

 

Електронна публикация на 11. юни 2006 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!