Жан-Франсоа Лиотар

есеистика

Литературен клуб | философия | страницата на автора

 

МАРИ В ЯПОНИЯ

 

Жан-Франсоа Лиотар

 

         Stream of cultural capital1? Но това съм аз, си казва Мари, като гледа движението на въртележката в Нарита. Малък поток, но поток. Културен, това е сигурно, те ме купуват като част от културата. Капитал, също така. Аз не съм му собственик, благословен да е, нито го управлявам. Една малка културна работна сила, която те експлоатират. Но както си е редно, според договор, уточнявам, който съм подписала. Това не е велико откритие. Наполовина наемен работник, наполовина занаятчия. Ти сама се го пожела. Кръстосваш Европа, континентите, самолети, факсове, телефони, поща по четирите краища на света. Тежко е, тежко е. Приятно е, но е тежко. Беше приятно. Но трябва също и да се работи все пак, и то все повече. Не може да се продава все същата стока. Трябва да се изобретява, чете, измисля. Защото без това те не са доволни, казват, че ги вземаш за глупаци. Или че залязваш. Знаете ли, Мари няма какво да каже. В кошчето.
          Понеже нещата вървят добре, появява се някаква домакиня (виждам я, идва, сигурна съм) или някакъв помощник, които идват да ви вземат с такси от летището. Имате половин час в хотела, за да се освежите. Понякога това е осемнадесетчасов полет без прекъсване, нали? Коктейл и вечеря, после лекцията и чаша вино. Или пък коктейл, лекцията и после вечеря. Винаги същото във всички точки на света. Понякога се безпокоят, понякога са ентусиазирани или малко лоши. Понякога също са истински приятели. Винаги си усмихната, Мари, дори ако им разказваш внимателно в своята talk2 някакви злокобни истории. Мога да продавам тревогата, това е интересно, но трябва да го правя по приятен начин. Утре или вдругиден е заминаването, прегръщаме се, разменили сме си разни неща един с друг, книги, адреси, прегръщаме се отново, довиждане, ще се видим пак, нали? Светът е малък, махване с ръка, кратка меланхолия, куфарите минават през проверката. - Добър ден, вие сте Кеико? Благодаря, че дойдохте да ме посрещнете. Дали и Кеико също е малък поток културен капитал? Очевидно. Шофьорът с бели ръкавици ни гледа в огледалото за обратно виждане, докато бъбри любезно, главите ни са опрени в колосаните дантели на седалките. Таксито си проправя път като ракета по магистралата и по кръстовищата. Поток капитал. Пристигнахве, имам си своя половин час. Стаята е на петдесет и осмия етаж и всичко е наред.
          Мари си спомня под душа как техният преподавател им обясняваше, че капиталът не е само time is money3, но и money is time4. Добрият поток е онзи, който пристига най-бързо. Отличният поток пристига в момента, в който почти е тръгнал пак. Това наричат реално време или live, по радиото и телевизията. Но най-доброто е да предусещаш идването на потока, неговото "реализиране", преди да е пристигнал. Това са парите в кредит. Това е складираното време, време за харчене, преди реалното време. Времето се печели, взема се назаем. Трябва да си купиш word processor5. Пести невероятно време. - Ами писането? - Пише се по-бързо, а и подредбата на страниците, бележките, корекциите, виждаш нали? - Бадната Мари, ти няма да забогатееш; обичаш да драскаш по своята хартия - толкова по-зле. Ти си малък бавен поток. Ще бъдеш дублирана от малки бързи потоци. От експедитивна култура. Достатъчно е да умреш навреме, преди да си станала за посмешище. Тя си казва, че мисълта изисква време, няма какво да се направи срещу това. Или по принцип онова, което глупаво наричат сътворяване. То изобщо не прилича на потоци. Това са по-скоро морета. В тях се нагазва. Те не отиват наникъде, не са усмихнати, не са комуникативни. Спомняш ли си как той работи, Дон? О! Не е барикадиран, не е някакъв монах! Но при все това е съвсем другаде. Приятелите го посещеват в неговото убежище на село, той ги посреща любезно. Те разказват истории за художници. Никой така и не успява да разбере дали това изобщо стига до него. Той не казва почти нищо за своята работа. И после един ден излагат серия от петнадесет негови картини голям формат в някоя галерия, или петдесет рисунки. Извод: истинските потоци са подземни, те текат бавно под земята, те образуват водни слоеве, извори. Не се знае къде ще избият И тяхната скорост е неизвестна. Бих искала да съм подземна кухина, пълна с черна, студена и неподвижна вода.
          Още десет минути преди Кеико да дойде. Мари се гримира. Що се отнася да печеленето на време, ние жените сме винаги губещи. По главата и тялото ни винаги има нещо за оправяне. Мъжете блясват и със съвсем малко старание. Не точно. Доволна съм от лекцията си. Те няма да разберат нищо от нея. Прекалено е лаконична. И е прекалено написана. Човек би казал - а ла Морис. Прекалено "френска". Или ирландска. Отива към минимализъм. Те искат добри и ясни потоци. Обяснения това откъде идва, накъде отива. Кратко въведение. Ситуиране на проблема в контекста. Ернст поддържаше това, Дик отхвърли онова, Рут обясни, че проблемът е неправилно поставен: фалократически подход. А Рон - че всички продължават да мислят по западняшки, въпреки че има и други. А, другите! Само това им е на устата. Различие, другост, мултикултуризъм. Това е тяхното "дада".6
          Моят преподавател ни припомняше Кант: да мислим сами, да мислим в съгласие със самите себе си. Днес ни казват, че това е логоцентрично, не е politically correct. Потоците трябва да текат в правилната посока. Да се сливат. Защо е цялата тази културна дандания, конференциите, интервютата, семинарите, защо? Само за да се убедим че говорим за едни и същи неща. Ама за какво? За другостта. Единодушие по принципа, че единодушието е подозрително. Ако си жена и си ирландка, и то представителна, и си някакъв преподавател в Бразилия, и си лесбийка, и пишеш неакадемични книги, тогава си един наистина добър малък поток. Интересуваш културния капитал. Ти си един малък амбулантен културен търговец. Побързай. Но ако им представиш един къс, донякъде сбит анализ върху sens-able7, както казва Рахел, и неговото отношение към смъртта, тогава наистина ти не си такъв. Това е общоизвестно. Как изразява това твоето различие? Къде е отишла твоята другост? Всеки друг, някой почтен ordinarius от Бохум, Германия, би могъл да бъде на твоето място. Това, което културният капитализъм е открил, е пазарът на своеобразията. Всеки изразява своеобразието си. Той говори от своето място в мрежата от пол, етнос, език, възрастова група, социална класа, несъзнавано. Истинската универсалност, за която понастоящем се говори, е своеобразието. Представяш ли си красивата ирландска хомосексуалистка, която преподава френски език в Университета в Сао-Паоло и прави кантианско-витгенщайниански анализи? Е, това е обезнадеждаващо. Това е откровено неинтелигентно, архаично. Що за философия е тая? Това е дори скандално. Добре, да видим дали в Токио и Кайро са такива.
          На уречената минута Кеико е в стаята. Наистина много красива, определено. Имаме половин час преди коктейла. Искате ли да видите музея, който се намира срещу центъра, където ще говорите? Има изложба на немски рисунки и гравюри от XV век. Мари си казва, че това е също културен поток, тази изложба. Парче стар културен европейски капитал, много шик, експедиран за Япония, който още циркулира тук за всякакви полезни цели? Какви цели? Ами да се покаже какво е Европа, нейното минало, нейното изкуство, на Азия, която очевидно нищо не знае за това. Това е добре, нали? И ето Мари, ти също си част от музея. И Токио също, утре Киото, със спирка в Нара, на около четиридесет и пет минути оттук, всичко това за теб също е част от музей. Не само обещаните храмове, но и пейзажите, пренаселените предградия, центровете на градовете, всичко това е за архивиране. Предназначението на всеки поток е музеят. Те търсят своеобразия, за да обогатяват музея. Какъв музей? Съвременният културен свят. Спомняш ли си за Луис? Културен капитал, това ще рече: всички култури, капитализирани в културна банка. Тя  е паметта на човечеството. Трябва да бъде препълнен всеки раздел. Главното е направено, спасени и складирани бяха рисунките от Ласко, гробниците от горен Нил, ацтекските пирамиди, а също линията Мажино, и некрополите Кси-ан, Спиноза и Агата Кристи. Трябва сега да се архивира съвремието. Не само творбите, но и начините на живот, начините да се приговтя риба или да се възбужда жена, съвсем локалните диалекти, жарогните, флуктуациите на долара в среден и дълъг период, афишите от 30-те години на XX век.
          Те разглеждат Алтдорфер, Кранах, Дюрер. Кеико си води бележки. Тя прави свой малък поток архив, казва си Мари, ще пристигне. Красива и сериозна. Сякаш това вече е направено. Днешният свят е точно това. Всичко, което трябва да се направи, сякаш вече е направено. Защо индианците кадуве или тупи-кавахиб се угощават в празничните дни с ястия от тлъсти полусварени ларви, извадени от дънери? За да присъстват във филм или учебник по антропология. Вие виждате, казват те, нещо не е природа, всичко е култура и всяка култура е своеобразна. А правилата за родството? Вие си мислите, че се разбират от само себе си? Но не. Има австралийски общности, в които сложността на тези правила би оплела главата на всеки нотариус. Това не е ли за възхищение? Архивирайте, преди те да са се пропукали. Ами наивисткото изкуство - вярвате ли, че те са наивисти? Та това са най-усложнените рисунки, които можете да си представите. Архивирайте. А Сатурн - вярвате ли, че е топка газ? Съвсем не, сондата е отчела наличие на твърдо ядро. Пренаредете своя космологичен музей.
          Следващата временна изложба, казва Кеико на излизане, ще бъде посветена - тя говори свръхправилен френски - на костюми, аксесоари, инструменти и декори от театъра "но" от северен Хоншю през XV век. А следващата? На догонски маски и скулптури, от гледна точка на връзката им с европейското негърско изкуство. Казвате, значи, че вашият музей е богат! Кеико се усмихва, за да се извини: много богати колекционери, галерии, спонсори. Да, казва си Мари, и на мен ми плащат добре. Аз съм част от музея. Не все още, но ще видим, за това става въпрос. Това е просто опит. Ако има втори път, тогава може би. Именно по този начин ще ме слушат те. Не какво казвам, а дали ставам за консервиране, дали моята долнокачествена стока си струва да се запомни. Тя не е добре прицелена, това е сигурно. Лека тревога у Мари, и смях: зле прицеленото може да е най-добре прицеленото. Те чакат да им говоря за малцинствата, а аз ще им правя аналитика на сетивното тяло по принцип: това също може да изглежда своеобразно. Музеят трябва непрестанно да се подновява. Потоците, които пристигат тук, искат своето право да бъдат консервирани и изложени. Те трябва да заслужат това. Тоест, да има много посещения и да се изписват много равносметки. Ако обектите бяха винаги едни и същи: досадно, намаляване на посещенията, контраперформативност.
          Мари си казва, вдигайки чаша с екипа от Центъра, че в крайна сметка тези мениджъри са добри само ако не спират да изобретяват. Музеите, културните институции не са само складове, те са и лаборатории. Истински банки. Хранилищата трябва да работят. От тях се вадят части, показват се, после те се връщат в хранилището, сравняват се, намират се други, анализират се, реставрират се, радиографират се. Същото се отнася и за текстовете и музиката. Ако имам шанс с моето sens-able, точно това ще се случи. Славата е точно това - вълнението около едно име.
          Мари поставя листата под една малка лампа на подиума и започва права пред аудитория, която не вижда. Само обслужва текста си. Казвали са й, че е просташко и неизискано да се навежда напред. Тя има доверие в своя текст. Трябва той сам да се изговори. Тя да отсъства. Той да намери совя тон. А аз, през това време, мога да мисля за нещо друго, така е по-добре. Тази история за потоците на културата и капитала е смешна работа. Тук става дума зе метафизика. Не само за метафора. Метафизиката, това са реализирани метафори. Я виж, това като че ли заинтересува Кеико, моят aisthesis, на първо място. Има ли хора в залата? Не съм имала време да видя. Така или иначе, аз съм техният друг, това е предимството да се експортираш. Само неколцина трябва да разберат дали стоката ми е наистина своеобразна (?). Ако залата е пълна, те биха казали, че това е добре, откъдето и да го погледнеш. Ако ли не, тогава публиката ще да се е объркала и Центърът ще изгуби реномето си. Метафизична смешка. Ами, това е чисто и просто метафизиката на капитала. Термични машини, топъл полюс, студен полюс, работа. Те произвеждат диференцираното. Целият въпрос е в това, винаги да има на разположение нови енергии. И да са ползваеми. Но за да се ползват, те са станали твърде вредни. Техният мултикултурализъм, малцинства, своеобразия - това не би имало бъдеще в културната индустрия преди сто години. Освен само като колониална Изложба. Те ни принуждават към множество стратегии за улавяне и експлоатиране. Накрая това е станало доходно. Хората се отегчават, стига са се тъпкали с все същите образи, с все същите идеи на културното fast-food, на тях им трябва малко неочакван life. Хубава бойница. Но трябва да се намери друго нещо до десет години. Метафизична смешка.
          Причината не е там, че трябва да е млада. Това е динамиката като система на света, това датира най-малкото от Аристотел, но смешното е, казва си Мари, че с изключение на няколко мегаломани това не интересува никого - теорията на силите. Това е интересно като спектакъл. Това е то, интерес към динамичното и не сила и власт, а естетическото удоволствие, което те доставят. Една човешка общност, която съзерцава своите различия. Генерализирана естетика. Голямата операция на края на този век, може би и на следващия. А? Те ще чуят може би това в моето експозе. Ако да, то аз съм спасена. Те искат само едно нещо - да им се говори за тях, да се покаже колко са интересни. Всички трябва да говорят за тях. Спомняш ли си онзи космонавт, който казал: сега разбирам сто пъти по-добре Земята и човека, гледайки ги от космическите кораби и сондите? Нали си спомняш, че една сонда се срещна с Халеевата комета след не знам си колко години път. Тя им говори за тях. Едно човечество, зрител на собствения си спектакъл във всички театри. Трябва да се смени репертоарът. Да се намерят нови парчета. Да се покажат старите па друг начин. И цялата тази динамика, за да се достигне до ad panem et circenses.
          Залата избухва, аплодисменти. Достатъчно ли е? Добре. Минаваме към играта на въпроси-отговори. Това е част от културното. Те имат право да говорят, задължение да се включат, никаква пасивност, а въодушевеност, взаимодействие. Тест за добра перформативност. Мари, не е моментът точно сега да показваш, че не ти пука за това и че ти е дошло ду гуша. Никога изморена, не е ли вярно? Без това, те нямат да те поканят отново. Дали бях достатъчно "друга"? Най-малкото, това служи за това, ще рече това, техният диалог. Отговаряй любезно, обяснявай, отбележи твоята другост, не се оставяй да те сведат до добре познатото, защитавай своето различие. Давай, покажи, че твоят малък поток няма подобен на себе си. Много оживено, нали? Всички въпроси "много интересни, но все пак бих искала да добавя, че...". И не много дълго, OK? Вечерята чака.
          Вечеря се с happy few8, на английски и френски или Кеико превежда. Потоците капитал на езика - на тях им трябва превод, за да бъдат операционални. Картините, музиката работят без преобразуване. Въпросите и отговорите продължават по време на вечерята. Безразборно пускаш някакви думи, като комик. Но внимание, мила моя, твоите сътрапезници са тези, които решават, журналистите. Толкова по-зле поради часовата зона. Сънливостта - с нея културният капитализъм не се занимава. Часовата разлика, а да, това е важно. Като за всеки капитализъм: затваряне в Токио, отваряне на Уол Стрийт. Твоята малка talk е индекс за тенденциите в Париж в този час. - Как намирате Токио? Вие сте за пръв път тук? Забележително, възхитително, но, знаете ли, аз нямах много време. Ще отидете малко да си починете? Уви! Утре сутринта имам семинар в Университета и ще взема shinkanesen до Киото. А Европа?
          Олеле, тежко е. Това ще е цяло експозе или дори семинар в продължение на месец или два. Ти си им го предложила? Не, те искат, а не ти. Знаете ли, често пътувам, а и освен това съм само обикновена парижанка, не кой знае колко обиграна. - Хайде, хайде! - Европа като пазар, вие знаете всичко това, по-добре от мен. Но Европа като култура, това едновременно съществува и не съществува. Това е като семейство. - Ето че ти си част. Къде са границите на семейството? То не свършва с лелите на майка ти и баща ти и с децата на племенниците. Дали отвъд-кавказците са европейци? А поделянето на наследството! През последните двадесет и пет века нито една граница не е останала непроменена в Европа. Ревности, отвличания, кражби, конкубинати, бракове по сметка, кръвосмешения, хегемония на един род. Всички се обичат и мразят. Това не е свършило, вие знаете. И при все това в семейството е постигнат мир. Но всички задни мисли са си налице. И то културно, представяте ли си? Това е едно чудовище. Тридесет различни езика, без да броим езиковите малцинства, всички възможни религии, произлезли от трите Откровения, с всичките конфликти на съжителството и съседството - верски, езикови. Без да говорим за етносите, които не съответстват строго на езиците. За мултикултурното Европа е непобедима. В семейството има само чужденци. Единствената реална общност е интересът, т.е. капиталът, развитието. И дори при него не е лесно. Инвазията в богата Европа на бедняците, произведени от петдесет и повече години сталинизъм. Неравномерно развитие, посред самата Европа. Пристигащите от Полша, Турция, Унгария, настанили се в Бранденбург, обсадени от младите безработни, принудително станали ксенофоби, както разказва Ханс Петер. А през това време немският капитал, който разпродава на безценица старите източно-германски предприятия и поглежда крадешком към пазара в Украйна и Русия. Войната продължава не с оръжия, а с шпиони. Тогава какво става с културата в този бордей?
          Добре, те все още ме слушат, за щастие. Те сравняват това с тяхната ситуация, с японския капитал в Корея, в цяла югоизточна Азия. И какво ще прави Китай накрая? Не разбирам нищо, както и те за Европа. Това е то, културни потоци преди всичко. Те се появяват където и да е и се изгубват в пустинята. Думи, непонятни фрази, музики, образи, различни вкусове, но отдалече, за екзотика. Дали може да се избегне туристическата гадост? Включително твоята, Мари. Но аз нямам време. Това, което има да се види, чуе, разбере, е станало твърде много за един човешки живот. Музеят е прекалено богат, лабораторията работи прекалено бързо. Хайде, лягайте си! Трябва да започнем утре рано сутринта. Церемонии на признателност и разделяне, различия, такси.
          Залата на хотела е пълна с бизнесмени, часът е един сутринта. На всички езици по света, обсъждат. Обсъждат културата, между другото. Какво правиш тук, Мари? Малко бижу на рефлексивната мисъл, ръчна изработка, има още капитал, който се интересува от това, нали? Няколко колекционери? За колко време? Ще видим. Ти, ти може би няма да видиш, стара моя. Опитай се да пушиш по-малко.

 

 

Превод: Любен Каравелов, докторант във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

 

---

Блежки:

 

1 англ. - поток на културния капитал; б. пр. [горе]

2 англ. - реч; б. пр. [горе]

3 англ. - времето е пари; б. пр. [горе]

4 англ. - парите са време; б. пр. [горе]

5 англ. - компютър; б. пр. [горе]

6 Освен алюзия за худ. течение, тук се има предвид и едно от значенията на думата: "любима идея"; б. р. Антоанета Колева [горе]

7 англ. - усетимото, способното да достигне сетивата, както и способното да бъде сетивно достигнато; б. р. [горе]

8 англ. - малцина щастливци; б. пр. [горе]

 

Електронна публикация на 22. февруари 2003 г.
Публикация в сб. "Постмодерни поуки", Жан-Франсоа Лиотар, ИК "Критика и хуманизъм", 2002 г.

г1998-2007 г. Литературен клуб. Всички права запазени!