Мария Станкова

проза

Литературен клуб - 20 години! | „По следите на златното руно“ | страницата на авторката

 

 

Глава петнадесета
Пещерата

 

 

 

      Малката група се отдалечаваше от светилището. Между дърветата оставаше да звучи някакво подобие на песен, което Олаф дрезгаво пееше. Беше песен за походи, далечни ловни земи и победи.

 

      В същото време от тайнствения тунел в пещерата се подаде Теризий. Той седна на камъка, който му служеше и за легло, и кръстоса краката си. Сплете пръсти и пое дъх. Задържа го дълго. Издиша и отпусна тялото си. Теризий се отправяше към Тъмната си страна. Там бяха неговите срещи с видения и сенки, с минало и бъдеще.
      Гадателят нямаше представа за времето, но не му беше и нужно. По звуците на гората се ориентираше много добре. Знаеше, че се свечерява. Знаеше още, че едонският цар Орфеус приближава към светилището. Теризий знаеше, че е дошло времето да тласне събитията.
      И когато царят на едонците влезе в пещерата, Теризий каза:
      – Да. Ти трябва да заминеш. Ти си очите и ушите, които са нужни. Иди и виж.
      Орфеус, който се беше замислил дълбоко за нещо свое, се стресна от думите на слепия гадател.
      – Теризий, при мен дойде жена... Инона... потърси убежище от Галадрос. Тя е някак странна... и не зная как да кажа, но предлага да се съюзим с елините срещу одрисите. Аз във война не искам да влизам, но жената твърди, че одрисите са продали тайните ни знаци...
      – Иди и виж, Орфеус!
      – Къде ме пращаш?
      – В Колхида.
      – Такова място няма – тросна се царят.
      – Ще го намериш. Когато се върнеш в дома си, ще получиш известие. Приеми предложението.
      – Теризий...
      – Знам, Орфеус. Момчето не взимай със себе си. И да знаеш, че в него е твоята смърт.

 

      Докато двамата говореха, в тайния тунел на пещерата ставаха доста странни неща. Още с влизането на едонския цар, из лабиринтите се понесе тих звук. Топла пара започна да изпълва лабиринта от тунели. Някъде, в дъното на тесния проход, две очи просветнаха в зелено, сякаш се отвориха. А зениците бяха разположени вертикално... като на лисица.

 

 

 

 

 

 

 

предишна глава | начало

 

 

 

Електронна публикация на 18. декември 2009 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]