Мария Липискова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска поезия | страницата на авторката

 

Кеят

 

Мария Липискова

 

 

а една жена стои във сянката и спомените се издигат
като пара над главата й прехвърчат летящи риби
кълбета виолетови растат в ръцете й отпуснати
в дълбоките й бръчките отминалите брегове и суши
гласове и припеви са виолетови от зимата
на този кей

 

където светлините са потъващи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. юни 2011 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]