Мария Липискова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска поезия | страницата на авторката

 

Логиката на пространството

 

Мария Липискова

 

 

стаята се смаляваше
когато спомените се разширяват

 

като зениците й през деня
без дрезгавини светлини
и говор

 

немота
но все едно през цялото денонощие

 

в ъгъла на стаята
тялото й
съвсем малко

 

увисва

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. май 2012 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]