Мария Липискова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска поезия | страницата на автора

 

по следите на мадлен

 

Мария Липискова

 

понякога преследваше тялото
обръснато винаги до голо
дори в празничния следобед
когато стоя си на улична пейка
и райграсите са отсрещни

 

на графа също понякога
седи един човек смее се
подпрял е краката си на улицата
като масичка и проси

 

вечер прозявам се
разхождам си лаещата обувка
сутрин винаги върху масата
има китайска храна и ваза

 

само вечер
когато чета опити върху меланхолията
черното слънце си идва
на мястото

и си лягам с една сладка мадлен

 

Електронна публикация на 06. юни 2004 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]