Мария Липискова
поезия
Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на авторката
дните му са къси като сянката като мъж подава му черно бяла снимка бяло петно е баща му в строг официален костюм
това е стара снимка
докато работи 16 часа нощите нарязва на тънки ленти пъха ги вместо писма в пощата си чете ги на глас тогава
липсва в тази стая.
Електронна публикация на 24. август 2011 г. г1998-2011 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!