Мария Липискова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска поезия | страницата на автора

 

тъжни тропици

 

Мария Липискова

 

в едно кафене
където се слиза винаги надолу
историите, които са си отишли
висят окачени върху стените
и картичката на българия ретро-цветна
забита от любител- колекционер
до актрисите от 60-те
и двайсетте жълто кафеви
с парижки фалцови шапки
меки периферии
бомбета и подвижни ръкавели
биг бендът е свит в ъгъла
дамите са малко свити
от фалоцентричните шумове
но иначе зелените коне пасат
под едно жълто небе
и тревата е също зелена
сред безкрайните ягодови полета
розите и тютюнът екстази
магистралите по пътя хапчетата за сън
завладяването на Америка

 

и един гол обяд
и това е краят

 

this is the end
my only friend

 

Електронна публикация на 06. юни 2004 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]