Мария Липискова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска поезия | страницата на автора

 

изречения полирани от тъга

 

Мария Липискова

 

по Бергман

 

 

Трите жени облечени в роклята на майка, празнини, които не могат да се запълнят
със смисъл.
На повърхността е бялата рокля на мъртвата майка, дъщерите са облечени еднакво
в нея.
Понякога се допират една в друга, зрението им е слабо: поглеждат към червената
книга, от която четат или към ярко червената стая, в която се намират.
Облечените в полирани бели рокли жени, безшумно гледат спомените си:
променят се, все едно прожектират неми филми, на оставащите и в сянката на
предметите жестове, а лицата им са само заличени контури, в онези празнини,
които не могат да се запълнят от шумове:

 

изречения полирани от тъга.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. юли 2010 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]