Мария Липискова
поезия
Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на авторката
спомняш ли си как закусвахме поемахме храната две години
до твоята смърт утрините бяха всички утрини на света
ръката ти беше лека и описваше букви и животни във въздуха
животните се появяваха със своите сенки тичаха хвърляха се едно срещу друго
и буквите във въздуха пазеха спомена от твоето тяло сутрин
във всички утрини на света.
Електронна публикация на 05. ноември 2011 г. г1998-2011 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!