Мария Липискова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска поезия | страницата на авторката

 

Живот зареден като пистолет

 

Мария Липискова

 

 

 

Да се грижи и да гледа тази изкормена отвътре жена:

 

с тяло хлътнало като кухина в която се чуват само слаби шумове -
бледи фаготи на чакащи сутрин по спирките във въздуха гротескни фигури до обед
изгорени в чевено и синьо прозрачни до вечерта изкорменото й хлътнало тяло със
слаби звукове като леко бърсане на праха по предметите леко скърцащи или меки
облегалки за ръцете стъпалата дългата й пола която се влачи затворените й очи
мътните стъкла през които да гледа хлатналото й навътре тяло бледите шумове
оттам слагането на ръката й върху другата свалянето на презрамката и рамките
бледолилавото бодящото в тила й шипково червило понякога портокалово
плътно нанесените сенки на града

 

Може да бъде и в черно-бяло като стихотворение
за жените които се отразяват в стъклата на очилата
движещи се по плоските сенки на зимния Петербург
с черни обувки като ножници в които са влезли стъпките им
черните им ръце и черните им жестове в парка и неговата орбита

 

И които излизат от земната орбита

 

Оглушително

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. август 2010 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]