Чавдар Мутафов

проза

Литературен клуб - 20 години! | „Покерът на темпераментите“ | страницата на автора

 

 

ПОКЕРЪТ НА ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ

 

1. Тоалетът на Реалиста

 

флегматичен

 

 

         Когато Реалистът, застанал резигнирано пред огледалото, потегли мустака си, за да го приглади, той го откъсна. Очуден от непонятното на случката, той взе увеличителното стъкло и, след като изтри дъха на любопитството си от стъклото, констатира, че на инкриминираното място на лицето му изобщо не е съществувал никакъв мустак. Той изследва това и за другата страна на лицето си, и дойде до същото необикновено заключение. Тогава, отчаян от непостоянството на нещата, той строши огледалото.
         - Ето, каза си той, колко лесно могат да се превръщат идеите за нещата - по-лесно, отколкото самите неща. Аз бих могъл така да поставя жартиерата си вече съвсем спокоен върху чорапа на лампата, без никой да ми попречи.
         И той старателно обви златистата жартиера около стъклото на висещата лампа; но в последния момент бе принуден да се убеди, че, макар цилиндърът и да изобразяваше идеята за някакъв крак, чорапът  в ъ т р е  в него - а това бе твърде неудобно за един туалет, при който чорапът се обува с крака си. Ала Реалистът бе достатъчно съобразителен, за да разбере нещата. И с голямо старание да бъде консекветен, той просто обу на крака си абажура на лампата.
         За щастие абажурът бе от бледозелена коприна, и материята този път не бе деформирана. Не бяха деформирани дори и логичните подробности на ситуацията, когато по-късно Реалистът отпусна крана на светилния газ в галошите си. И от благодарност къмч висшия порядък, той вопия:
         - О, един съвсем малък дефект в мисълта води към експлозия. Аз би трябвало сега да изобразя почти безусловно едно цяло пътуване около безвъздушното пространство, ако само една искра от мисъл би възпламенила светилния газ в тоя микрокосмос от факти. Но те не биха били вече такива: о, тях ги чака едно по-висше предопределение - то почва с въплътяването им; ала тъкмо с това те стават невъзможни.
         Сразен от активната немощ на своите тълкувания, Реалистът почувствува твърде ясно безсилието на обикновеното на Мисълта пред необикновеното на Нещата. Но това бе също едно безсилно чувство, граничещо със самохипнозата. За да бъде тогава поне привидно удовлетворен, Реалистът разми сапунена пяна върху пукнатините на счупеното огледало и ги обръсна с най-острия от седемте си бръснача. А за да не се разваля по-нататък равновесието на идеята, той постави пудра на жартиерата, запали внимателно кърпата за лице, галошите скри в нощната масичка, а цилиндъра на лампата дезинфекцира с одеколон. От абажура, обаче, той не можа да се отърве.
         - Защото абажурът бе и си остана завинаги реалистична подробност. А с нея е безсилна да се бори и най-обикновената мисъл.
         Но Реалистът не се отчая. Той взе в ръката си това тъй прочуто Нещо за Себе си и, по липса на всякакво по-висше съображение, каза направо:
         - Когато абажурът е от зелена коприна, съвсем явно е, че той не може да бъде почистен с крем за обуща. Най-многото, което може да се направи с него, е, да се гумира и да се постави в автомата за светлинен газ. Така поне би било спасено единството на идеята, която се развива вече в строги асоциации. Важното е, разбира се, в случая да няма нищо алогично: алогичното е катастрофата на нещата, а не трябва никога да се забравя, че светилният газ може да експлоадира. Ний трябва  в с е  п а к  да спасим нещата от тях самите.
         Доволен от съображенията си, Реалистът легна спокойно върху дивана и заспа непробудно в толкова силен реалистичен сън, че в централата за светлинен газ и досега не смятат да прекъснат работата си: автоматът показва вечно върху О.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Покерът на темпераментите“, Чавдар Мутафов, Изд. „Стрелец“, София, 1926 г., стр. 24-30
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]