Сирма Данова

литературна критка

Литературен клуб | страницата на авторката | литературна критика

 

Юна Мориц. Картини на преселение

 

Сирма Данова

 

 

         "Двоен портрет" (2007) е заглавие на магнетична книга. За автора на творбите в нея - съвременната руска поетеса Юна Мориц - се знае малко у нас. На подбора и преводите на стиховете се посвещава задълго Людмил Димитров. Освен поезия изданието съдържа Съвсем кратка автобиография на поетесата, както и пояснителни думи на преводача в следговор, именуван по неин стих - Не за пръв път живея защото... Броят на творбите не отговаря на посочените в съдържанието. То е коректно само към поетическите текстове, другите (неименувани) произведения са поместените в изданието авторски рисунки. Така "Двоен портрет" е не просто книга с поезия, а естетически продукт, представящ за първи път в България Юна Мориц с откровението на визуалните й медитации.
         На една от рисунките в книгата е изобразена жена в гръб, загледана във вътрешността на пространството. Взорът й е скрит от нас, макар че има очи на гърба, които не се виждат. Помня ги в едно от стихотворенията... Скритият взор показва, че хоризонтът на погледа е някъде другаде. Медитацията на жената на рисунката е съпроводена от черни птици, навярно пеещи, които разпридат дрехата й и кацат на нишката. Нишката е пътят, на който птиците спират за отдих. Сред черните е кацнала бяла. Тя изглежда прозрачна, безплътна, сътворена лаконично от бялото на листа. До медитиращата жена върви, отдалечавайки се, митично същество с тяло на риба, крила на светулка и човешки ходила. Този образ се среща и в други рисунки на Юна Мориц, както и в стихове. Вълшебството му се състои в контаминирането на световете на земното, въздушното и (под)водното. А това навярно е интуиция за единосъщието на света; картинен образ на "вътрешното зрение" на способността за преселение.
         Ключова дума в поезията и живота на поетесата е зрение.
         В съвсем кратката си автобиография тя споделя: Слепотата на моя баща изключително повлия върху развитието на вътрешното ми зрение.
         Оттук и особената чувствителност към неуморни употреби на свързани с взирането и узнаването думи - взор, кръгозор, поглед, пролука... трето око.

    Не ме забравяй. И не ме помни.
    Да правим нещо вече е излишно.
    Ако отпраша пак, ме настигни -
    в съня ми влез. Насън по-ясно виждам.

         Линиите в рисунките на Юна Мориц са семпли, детски. Бялото на листа е максималната наличност на светлина.
         Изображенията носят двойственост от конкретни реалности: Лицата завършват с коси от длани. Лодката е всъщност птица, изпълнена с обич. Дреха на девойка е обшита в пера, а отдалечаването на погледа прави от тази красота огън. Белите котешки стъпки по черното тяло на жена са пролуки на светлината в пространството й. Ябълката е циферблат с библейски числа и стрелки - райският плод с часовников механизъм. Артистът хвърля лентата си и тя замира в контурите на човешки профил. Листенца най-често представят очи...

    С листенце му намигаш ти - наистина,
    не е око, но там добре седи.
    Той, глупчото, си мисли, че е мистика,
    А то е взорът, който ни следи.

         Всичко е като себе си, но и нещо друго едновременно. Така се ражда двойственост от реалности насън и наяве. Контаминациите на светове в рисунките на Юна Мориц имат свое поетическо съответствие в тематизациите на сливането. Всъщност рисунките и поезията са едно-и-същото на видението. Затова са взаимопреводими. В изображенията на сливането има нещо тантрично. "Тантра" - древната медитативна практика за разширяване на съзнанието - носи буквално значение "преплетени в едно" или "две пълноти като една". Идеята за сливането добива реалност в мотива на прегръдката, присъстващ в не една картина. От тантрично преплетени тела на мъж и жена до докосващи се лица в умиление варират интимните изображения на контурите.
         Сливане, стапяне (не разделени, ние с теб сме разтопени), преливане (преливат тялото и външните черти), разтваряне (пространството пред мен дълбоко се разтвори), изчезване (аз се превръщам в кръгче дим веднага / и неусетно литвам без следа), заслушване са медитативни техники на срещи с неземното.
         Митичното същество в рисунката с интроспективното положение на женския поглед е вълшебен посредник между световете в пространството.
         Послание на "Двоен портрет" се носи от вярата, че преселението е възможно и във времето.
         Знам от мойте предишни животи, там дето бях преди хилядолетие, не за пръв път живея защото... са думи на помнещ животите си глас. Не е достатъчно да се каже, че поезията на Юна Мориц е изпълнена с убеждението за съществуване на мистично пре-раждане. Тя е и благодарна памет за отминалото.
         Общението с неземното, с "тайните сили" на отминали времена прави видими необикновени картини, които се превръщат в поезия.

    Пеперудка

     

    Когато с мама ходех за ръка,
    след красотата й обръщаха се хората.
    Когато ходех с татко за ръка,
    той все си тананикаше чудесна музика.
    А днес смъртта във тайна ги държи.
    И пеперудката, при мен дошла
    в един такъв студен и снежен ден,
    е дар от тях - с любов и със надежда,
    с разтворени крила - картини, гдето
    детенце за ръка е водил Господ.

         Пеперудката е посредникът във видението; дар, преселен от тайната на смъртта към паметта на живота.
         Прави впечатление мигновеното "отваряне" на картини в стиховете, сочещи другия път.

    Но райските врата с внезапен трясък
    тогава се разтвориха и спря
    звукът... Там ослепителен отблясък
    от езерна повърхност ни огря,
    а в нея слънце, лилийни снежинки,
    жълтъци в стомни, строфи от мъгли
    и, отразени, плуваха в картинки
    в балони - храсти, враснати в скали.

         Не изразяват ли тези редове картината на приютения на земята рай преди преселението? Всъщност преселването е абстракция за напускане на времето, ментално изчезване в безплътната форма на кръгче дим. В необозримостите на вътрешното зрение обаче преселението е способността за разпознаване и посрещане на тайнствени минути.
         Като всеки велик рай в литературата и този е описан с внезапна картина на ослепителна светлина (За мойта висша светлина и не сънуват...). В очакването на светлината има нещо неистово...
         Стиховете на авторката споделят и за ненапразните земни неща:

    Да бъдеш невелик във малка къща,
    в семейство с хорица не тъй велики,
    с любов, голяма колкото малинка...

         Или:

    ...
    Изпод земята от трапчинка никне
    такава светла и зелена перуника,
    че при докрай разтворена врата
    от слънцето зеленина ще блика.

     

    В това зелено има лекота -
    разбирам го.
    ...

         С поразяваща простота лириката на Юна Мориц показва знанието на избраник за неподозирана близост между земното и неземното. Нелеко знание. Нищо, което да не може да се нарисува с угарка от цигара...

 

 

 

---

 

Юна Мориц, „Двоен портрет“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2007, без данни за цена

 

Електронна публикация на 09. октомври 2007 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]