Загадъчното свойство на музиката - да влияе не само на чувствата, но и на целия наш организъм, е отдавна известно на медицината. Още в древността и особено през Средновековието лекарите са знаели, че правилно подбраните мелодии и инструменти управляват психиката, успокояват и дори лекуват душата.
         Но тогава защо не ни лекуват всички музикални звуци? Какво всъщност се случва в нашия организъм, когато слушаме и възприемаме музиката?
         Учените-биохимици казват следното:
         - Музикалното произведение е всъщност последователно подредени сигнали с честота от 10 до 20 000 херца. Те пронизват въздуха и са навсякъде около нас, влияят на химическите процеси в нашия организъм и на обмяната на веществата в него. И ние медитираме, плачем или изпитваме истинска наслада, слушайки музиката, а в организма ни настъпват ту едни, ту други биохимически процеси. Това твърдят учените.
         Музиката около нас... Тя е в много по-големи количества, много разнообразна, шумна, много по-агресивна, отколкото е била в миналото, в бита на нашите баби и дядовци, живели спокойно без радио и телевизия. Днес агресията на музиката, без съмнение е тотална. Така наречените "низки жанрове" в нея: поп, рок, диско, техно, фолк, рап и т.н., направо са окупирали българските електронни медии - от националните до кварталните. И този невъобразим, нерядко влудяващ шум и трясък, ни преследва буквално навсякъде: на работа, в трамвая и автобуса, в кафето и ресторанта, в магазина, на пазара, в празничен ден и на площада в града/ заприличал на цирк или панаир!/. За мнозина от младите тази "музика" се е превърнала в нещо като "наркотик за душата" и "звукова токсикомания". Те са вече зависими от нея. Влезте в която и да е дискотека и ще се уверите, ако разбира се, издържите на грохота вътре!...
         Гръмките, ритмични удари - не толкова звучи! - натоварват и приуморяват нервната система на подрастващите, в резултат в техните още неукрепнали организми настъпва рушене на биохимичните процеси, водещи до ред неблагоприятни последствия, сред които на първо място е постепенното и трайно увреждане на слуха, смущения в нервната дейност, в сърцето, в съня.
         За съжаление, силно замърсената звукова и естетическа среда у нас /Азис, Глория, Мишо Шамара, Румънеца, Енчев, Видинлиев, Кондьо, Луна и т. н. - нейните замърсители нямат чет!/ е вече една тъжна реалност и като че ли никой не се смущава от нея, търпим я както сме търпели турското робство. Сякаш сме нейде в Ориента или в джунглите на Африка, но не и в Европа. Дори БНР /особено "Хоризонт"/ се поддаде на тази невероятна по мащабите си "естрадна гигантомания" /за която преди години първи алармира нашият голям композитор Марин Големинов/ и тя буквално го заля. Наистина, едва ли има друго национално радио в света, което да е дотолкова естрадизирано и американизирано, в което делът на художествената музика и на българските изпълнители и състави да е толкова нищожен. Слушам радио от много страни на Европа и мога да кажа, че нашето е най-безродното, най-естрадизираното и американизираното, а напоследък упорито се и чалгизира. Да, Радио София озвучава дори предаванията си по уж, културната програма "Христо Ботев" за култура с грозни американски "тупалки" /шлагери по жаргона на самите радиоводещи, които отдавна са забравили, че има Моцарт, Шуберт, Шопен и дори Йохан Щраус.../.
         А се знае, че лекува и действа благотворно върху организма и психиката единственото нормалната, нискодецибелната музика - главно художествената, неправилно назовавана и в БНР "класическа". Затова и в музикалната столица на Европа, Виена, има специален институт за лечение чрез музика или мелотерапия - с музика на старите майстори, класиците и романтиците. Защото практически и научно доказано е, че именно творбите на Вивалди и Хендел, На Моцарт и Шопен, на Бетовен, Росини и Йохан Щраус и на редица други автори лекуват, успокояват, хармонизират. И тогава защо тези прекрасни, божествени опуси на великите музиканти да не звучат по-често по нашите електронни медии, както всъщност е в целия цивилизован свят? Защо БНР ги пуска по малко, главно късно преез нощта, от 3 до 5 часа, а през останалото време ни надува главата с приказки, безкрайни текстови предавания, гарнирани с кресливи американски тупалки и с реклами, от които можеш да затъпееш!
         И защо да не водим децата си редовно на опера и концерт, както е в Европа? Защо нашите учители по музика не желаят да си направят труда /което не изисква никакви особени усилия!/ да заведат своите възпитаници на някое подходящо представление на опера, оперета, балет или мюзикъл, на популярен концерт? И защо тези посещения да не станат част от учебните програми по музика? Министерството на образованието и науката би могло да направи нещо по този въпрос. Децата на България, страната на Орфей и Борис Христов са вече естетически неграмотни, духовно обеднели. Завършват училище без да са влизали в театъра или в концертната зала! Знаят песните и биографиите на Азис, Глория и Мишо Шамара, а не са чували за Верди, Бетовен, Чайковски и Моцарт! И защо музика да не се изучава повече и по-сериозно, както е в повечето културни страни на Европа?
         Нека да не забравяме, че музиката лекува, но и... убива. Да не забравяме "Индиго"...