Стефан Абаджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Стефан Абаджиев

 

 

Ти сякаш пееше,
макар че беше няма.

 

Дърветата безумно се извиваха
и сякаш искаха
със корените си
след теб да тръгнат.
Паважът се изду неравномерно
под напора беззвучен
на тревата,
а времето – смутено –
се спря на ъгъла
и се заслуша.
Забравиха звездите,
втренчили се в теб,
да движат
небето над главите ни,
а утрото забрави
да просветне,
приседнало в краката ти.

 

Но ти не спря да пееш –
ти беше няма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 29. септември 2009 г.
Публикация в кн. „И ако някога се случи непонятното“, Стефан Абаджиев, изд. „Стигмати“, С., 2008 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]