Амелия Личева

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

***

 

Амелия Личева

 

 

 

историята на париж
е в местата,
гледани и докосвани с векове,
тя се бели от тях и се стеле
като паяжина,
в която няма как да не влезеш,
историята на рим и в местата,
които са като картинки
от учебниците по история,
жива е,
историята на местата в атина
е палимпсест,
куп белези и следи,
по които може да се въобразява
и да се стига,
историята на местата в моя град
е безпаметна,
местата в моя град са луди,
всяко нещо и нещо,
всяко е и е било,
но не знае,
няма вчера,
има днес,
няма облик и стил,
има употреба,
бърза,
като бързото хранене -
на крак и почистваш,
за да не си личи,
че те е имало
и че следващият, който ще дойде,
ще е друг и различен,
местата в моя град
почват някак,
но нищо не остава себе си,
никое не задържа формата си,
затова
и не раждат всекидневие,
местата в моя град
са места на амнезията,
населени с призраци.

 

няма я сянката
празно е.

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация в кн. „Моите Европи“, Амелия Личева, Издателство „Сонм“, С., 2006 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]