Зад небето

Андриан Захариев

Отначало започваш извън тялото
Да прошепваш на себе си
Кой (съм),
Постоянно и рязко -
Като кратък спазъм.

После въпросите се разтварят
В различните версии
И спазъмът се усилва.

Независимо дали го понасяш -
Разбираш:
Само ангелите и птиците
Имат криле.

Все пак скачаш, разперваш ръце,
И за кракото време,
В което летиш -
Ти се случва животът.