Ани Илков

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на автора

 

Къщата

 

Ани Илков

 

 

Италианци са я построили
(когато България била възможна)
Виенски мебели са вили
бароковата проста сложност

 

която казвала че следва
на Бог да сторим ново място
И както просякът съгледва
това което е неясно

 

(и празната му длан загребва
суфлето на една абстрактност)

 

дори очи не вдига той
към небесата – само мигва
в каденцията на сълзата (му)
таз златна къща се изригва

 

Така са ставали нещата
бидейки още плазма, плът
И в чувственост – като телата
са можели да се роят

 

Под всяка къща дремел кладенец
и всяка е била от злато
в мазето – като младенец
очи разтвор/ил ~ люминат/ о!
масон – и смок – или светец.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. ноември 2010 г.
Публикация в кн. „Мала АЗиЯ на Душата“, Ани Илков, Изд. ателие „Аб“, С., 2004 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]