Ани Илков

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Отпадъци от Русалка

 

Ани Илков

 

 

Те са ярки картини на несъществуващи неща
Чувал съм понякога Еднорогът излизал и казвал: “Ела!”
Аз съм вървял през стръмни събития
Осъществявал (съм) вулгарни съития
Със различни жени заставал въ странни пози
Дионисийското грозде и врящата кръв са рози
Днес на този ярък талант на паметта –
както пееше Рилке – живи и мъртви да преминават една
Граница без гаранции за реално познаване
На отношенията между живота и между смъртта. Това е отдаване-
То на паметта когато тя може да настани у Едип
(вътре в самия него) осквернително изначалното ложе. Ти пи
Ли от тая картина с очи? После видя
Ли животът ти как се вгорчи и минералният извор едва
Едва омива това което всички наричат “сърце”
А то е венец от бръшлян върху рог на козле
Кла ли черна кокошка в Бразилия
За да възкръсне Офелия и да погълне Отилия
..............................................................................
..............................................................................
(О, страх ме е страх ме е страх ме е страх
от зверовете на личния крах....)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. ноември 2010 г.
Публикация в кн. „Мала АЗиЯ на Душата“, Изд. ателие „Аб“, С., 2004 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]