Ани Илков

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Германци ритат топка

 

Ани Илков

 

 

На Константин Павлов

 

 

Тоя с малките мустачки ритва пръв
топката се спуква и опръсква с кръв
върбалаците край Рейн и катедрала
всекиму в кръвта е закипяла

 

Публиката зее: “Браво, Gut!”
всеки ръкоплещи като луд
върбалакът буйствува извива
своите коси (Катедралата от Кьолн)
и ме убива

 

(продължение в отвъдното)
Ти, вода, ти, кръв – подземност страшна
туй което възвишава то ни плаши
няма да ни има! виждам как
слепотата ми прозира в тоя мрак
който от водите се извира
и в кръвта възвира

 

Сляп съм тук! води ме, мойта длан
опипом да скита в Abendland
шепотом да чуя как мълчи
Лоенгрин захлупен по очи
да усетя Северно море
ситата си сьомга как дере
и зацапаното сито – с кръв
люспи и звезди и стръв –
да ме потресе

 

Сляп! и мъртъв! някъде далеч
чувам шумен говор чужда реч
а в дланта ми – върбовия клон
(лудият на карнавала в Кьолн
плещи и се плези и реве!)

 

Някой ден ще стигна до море
(целият във влага – като вал!)
под небе гравирано със кал
щом се зазори и разбере
че конете връщат своя говор
немият език като обор
ще ме прибере.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. ноември 2010 г.
Публикация в кн. „Мала АЗиЯ на Душата“, Изд. ателие „Аб“, С., 2004 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]