Ани Илков

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Отгръщане на живота и отказ от свободата

 

Ани Илков

 

 

Не се менява залезът на моята надежда
България пропадна Градът сега изглежда
Под слънце от маниста красив и разярен
То лампите ли светят дали е нощ ил’ ден?
Градът сега изглежда кълбо от твойта прежда

 

Сестрице Ариадна, сред тоя лабиринт
От курви крясък стоки затягат своя винт
Изгубените смисли далечните посоки
И трудно ще си спомни между хашиш и кока
Младежът свойта майка бащата – своя син

 

О, как да се измъкна и как да изоставя
Безумното хоро в налудната държава?...
Аркадия бе нищо сравнена с тебе, курво
И твоите огнища превърнати във урви
Където глас се чува мелодия звучи:
“Бъл(!)гария се дави, Бъл(!)гария се дави...”

 

Върви си – или мри!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. ноември 2010 г.
Публикация в кн. „Мала АЗиЯ на Душата“, Изд. ателие „Аб“, С., 2004 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]