Ани Илков

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на автора

 

Йосиф Прекрасни

 

Ани Илков

 

 

Отново дъжд отново мъка
И както в тъмните години
– когато бях достоен мъж –
Изгниват червеи и дини
Тогава бях като калем
Макар че можех да си трая
Знаех – гергините във мен
Са влюбени – и всичко знаех

 

Тогава бях като калем
Макар че нищо не написах
Дошлото бе дошло за мен
И всички смърти бяха чисти
Познавах старците в тревата
И бос съм стъпвал по пръстта им
Дълбок бе дворът на жената
Глаголицата на кръвта й

 

О, свръхсетивна равнина
Баща и майка на страха ми
Египет – мракът тъмнина
Която гледа от плътта и
Из всяка скътана шубрачка
Като Авраам над мен клечи
Баща ми – бие ме и плаче
Под подивелите звезди

 

Но аз бях яхнал своя дъжд
Бях хвърлил книгите във гроба
– защото бях достоен мъж –
След първи клас намразих втори
По странни пътища вървях
С черници ме е хранил мракът
Тъй в радостта си аз видях
Видях в небето Божий лакът

 

Чух гласове усетих рими
Разкри се седмото небе
Над мен и майка ми невидим
Гълъб крилото си простре
Спаси ме, Боже, от живота
Препълнен с кръв потънал в жал
Дари ми, Боже Ти, кивота
На Соломоновия дар

 

Сред най-достойните мъже
Аз бях укрит за да предсказвам
Как в тежък блясък ще отмре
Египет – злото ще отпадне
И как над цъфналата роза
Сакрален пламък ще извиеш
Последната ни свобода – ти, мозък –
Възвишен жрец – самоубиец

 

Звезди на детството как раждате
Вдън житията или смъртите
Сюблимен смисъл сякаш плазмите
На друг свят тука ни упътват
Докато с вдигнати очи
Със длани потни от жадуване-
то по дъжд и по лъчи
Се покатерим и изгубим
Оттатък
          – Боже –
                     помогни!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. ноември 2010 г.
Публикация в кн. „Мала АЗиЯ на Душата“, Изд. ателие „Аб“, С., 2004 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]