Ани Илков

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на автора

 

Картина

 

Ани Илков

 

 

Тя плаче.
Покачена на облак
наградена с луна.
Красавица руса
с коса избуяла
като черното – бяла
като бялото – черна
зла страст у човека
звезда вечерна

 

Тя стриже свойта коса
ред едно огледало:
гола – облечена
само в своето тяло

 

Мъжът
вечеря на масата – мрачно
в жената прекрасна вторачен

 

(Знаем:
тя е имала други мъже.
И ще има!
Слънцето спуска въже
слиза при нея нощем
златно е нейното име
гравирано
върху кожата на нощта:
обича я Слънцето! –
Обича го Тя!)

 

И плаче – без дрехи
Мъжът вечеря
Тя стриже свойте коси –
звезда вечерна
последни дневни лъчи
падат косите й:

 

Ще вали.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. ноември 2010 г.
Публикация в кн. „Мала АЗиЯ на Душата“, Изд. ателие „Аб“, С., 2004 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]