Ани Илков

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ŽENA

 

Ani Ilkov

 

 

      Svakako je važna žena

      Važna je s leđa

      Važna je iz usta

      Važno joj je tijelo

       

      Važno je njeno ime

      Šarena je njena mačka

      Riječi koje poslije sna

      Uzima kao tonik

       

      Važna je bijela soba

      I crna je soba isto

      Važna. Taj pokrivač

      Važno ju s ljubavlju obavija

       

      Važan je korak u subotu

      Ponoćni ples u nedjelju

      Važno je njeno brbljanje

      Nakon što su svi ušutjeli

       

      Jako je važna Žena

      Važna je njena važnost

      Nježni treptaj nozdrve

      Usne važne i vlažne

       

      Žena je važna! Rekao sam

      Gledaj je s prozora

      Dok u tebi mirišu

      Nježne latice ruže

       

      Dok s užasom ne otkriješ:

      Ženska je pod nama zemlja!

      I ne počneš plakati i uvijati se

      Kao krtica kao pas...

                  kao vjetar.

       

       

       

---

 

Превод от български на хърватски: Андрияна Дуяк.
Редактор на публикацията: Ана Вазунг.

 

Преводът е направен по публикацията на
стихотворението в „Литературен клуб“ и
се публикува за първи път!

 

 

На български език:

 

Жената

 

Ани Илков

 

 

      Всякак е важна жената
      Важна откъм гърба
      Важна откъм устата
      Важна откъм плътта

       

      Важно е нейното име
      Шарена – нейната котка
      Думите които тя взима
      След своя сън – вместо тоник

       

      Важна е бялата стая
      Черната стая е също
      Важна. Това одеяло
      Важно с любов я прегръща

       

      Важна е стъпката в събота
      Танца посред нощ в неделя
      Важно е нейното бъбрене
      След като всички са спрели

       

      Много е важна Жената
      Важна е нейната важност
      Трепета нежен на ноздрата
      Устните важни и влажни

       

      Жената е важна! Аз казах
      Гледай я от прозореца
      Докато в тебе ухаят
      Нежните листи на розата

       

      Докато с ужас откриеш:
      Женска под нас е земята!
      И тръгнеш да плачеш и виеш
      Като кърт като пес...
                     като вятър.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. декември 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]