Ани Илков

поезия в превод на хърватски

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ON

 

(dio natjecanja)

 

Ani Ilkov

 

[на български език]

 

 

 

 

Napio sam se Sinoć Čaše

sam lomio – ruke su mi krvave

Vratio sam se Kasnije Tamo

gdje žena i dijete mene čekaju

 

Mene čekaju ponavljam čekaju me

 

Znam ja znam treba vjere!

Kad pijem umirem kad pijem ubijam

propadam povraćam ponavljam

kad pijem valjam se u blatu

 

i smrdim Smerdjakov kao da sam san

Karamazov: „Prizori prizori

propucat ću se!“ Sveta Petko

koja visiš na zidovima-ma-ma

 

ma... Ma što

sam htio reći? Koga

sam htio moliti? Gdje

sam htio ići? Zašto

 

sam opet pijan

„Opet si pijan!“

 

Ničeg se ne sjećam Sjećam se

kako je još

u gimnaziji Salinger Updike

prvi triper Rousseau i samo-

 

ubojstvo nažalost neuspješno

Na leđima moje jakne je krv

Rubom moje misli kroči Bog

 

Možda (bože sačuvaj!) možda ja

 

sam ubio? Možda su mene

ubili? I više nisam živ

nego samo tako mislim Samo

 

- Opet si pijan!

 

uzalud me čekaju žena i dijete

ON ON ON – Bogo moj

živ li je ON?

 

Opet sam pijan A što s vama koji

suzite po rubu noći? (O,

čije suze su skliznule skupa

s Orfejem u smrt da euridikaju)

 

Pred kime vas je sram ako

Vas nitko ne voli Ako

Nemate Boga... Živ

Je ON živ... Je!... Pjevajte robinje

 

- Eto nemamo boga Bože nema Boga!

 

Na leđima tvoje jakne je krv

u boji tvoje krvi je smrt

Nešto se strašno desilo... Vjera

 

a da

 

se ne sjećaš da misliš da znaš

 

a da

 

živiš

nešto strašno

je bilo kažu

desilo se

Bogo moj

živ li je

ON?

 

Smrt

Smrad

Smrz

         Karamazov

 

 

 

 

Той

(откъс от нагон)

 

 

 

 

---

 

Превод от български на хърватски: Андрияна Дуяк.
Редактор на публикацията: Ана Вазунг.

 

Преводът е направен по публикацията на
стихотворението в книгата на Ани Илков
„Изворът на грознохубавите. Песни и
умотворения от Ани Илков“, Изд. „Анубис“, С., 1994 г.
Преводът се публикува за първи път!

 

 

 

 

 

На български език:

 

 

ТОЙ

 

(откъс от нагон)

 

Ани Илков

 

 

Напил съм се Снощи Чаши
съм чупил - ръцете ми кървави
Прибрал съм се После Там
където жена и дете ме чакат

 

Мен ме чакат повтарям чакат ме

 

Знам аз знам трябва вяра!
Като пия умирам като пия убивам
пропадам повръщам повтарям
като пия се валям в калта

 

и смърдя Смердяков съм сякаш сън
Карамазов: „Призори призори
ще се застрелям!“ Света Петко
която висиш на стена-та-та

 

та... Та какво
исках да кажа? Кого
исках да моля? Къде
исках да ида? Защо

 

пак съм пиян
„Пак съм пиян!“

 

Нищо не помня Помня
как се започна още в гимназията Селинджър Ъпдайк
първият трипер Русо и само -

 

убийството за съжаление неуспешно
По гърба на моето яке има кръв
По ръба на моята мисъл ходи Бог

 

Може би (боже пази!) може би аз

 

съм убил? Може би мен са
убили? И не съм вече жив
а само така си мисля Само

 

- Пак си пиян!

 

напразно ме чакат жена и дете
ТОЙ ТОЙ ТОЙ - Божичко
жив ли е ТОЙ?

 

Пак съм пиян Ами вие които
сълзите по ръба на нощта? (О,
чийто сълзи са слезли ведно
с Орфей да евридикат в смъртта)

 

Пред кого се срамувате ако
никой не ви обича Ако
нямате Бог... Жив
е ТОЙ жив... Е!... Пейте робини

 

- Ето нямаме бог Боже няма го Бога!

 

По гърба на твоето яке има кръв
по цвета на твоята кръв има смърт
Нещо страшно е станало... Вяра

 

без

 

да помниш да мислиш да знаеш

 

без

 

да живееш
нещо страшно
било казват
станало
Божичко
жив ли е
ТОЙ?

 

Смърт
Смрад
Смраз
                Карамазов

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 11. януари 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]