Ани Илков

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Светлината

 

Ани Илков

 

 

Това което беше пролет
е изпролетяване
което беше огън
днес е задимяване
но светлините изнад нас
са все така зелени и далечни
и имаме ли щастието, my dear
че вътре във материята (си)
сме вечни?

 

Ще имаме ли случката събитието
щом старите ни котки като питии
издишват безразборната си власт
да стигнем уговорения час
с добро достойнство
и светлините изнад нас
ще са ли стойност
с която да успеем да съгласим
(о, музиката с изтъняващия слух как да сдобрим!)
това което беше пролет беше огън
а днес е само дим.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. ноември 2010 г.
Публикация в кн. „Мала АЗиЯ на Душата“, Изд. ателие „Аб“, С., 2004 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]