Ани Илков

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Каменни въглища

 

Ани Илков

 

 

Вие мислите: там под земята
Там ще можем да бъдем добри
Ще работим из предприятията
Ще натрупаме доста пари
(докато дойдат жената децата)

 

И си мислите: колко е просто
Черно слънце отгоре блести
А отдолу с естествена доблест
Цветни руди разтварят очи
Като мъж след прекарана болест

 

Всъщност ето как: слизаш надолу
Цял живот си мечтал за жени
Облечени в дрехи от алкохол и
Изведнъж гледаш – времето спи
Върху купчини блудкава тор...

 

Ще си кажеш тогава: животът бе дим!
Нека с вечното днес да се съединим:
Да сънуваме розови сънища
Докато ставаме каменни въглища.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. ноември 2010 г.
Публикация в кн. „Мала АЗиЯ на Душата“, Изд. ателие „Аб“, С., 2004 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]