Ани Илков

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Русалка

 

Ани Илков

 

 

Била родена с чисто водна кръв
което прави раждането трудно и дело
на небесата. Русе (или пък Русчук)
е бил градът – навярно и бащата
Има мост
където е висяла щото трябвало
да иде да отиде:
мост случаен камион (с рус чук
за шофьор) и Еднорог
не са ли същото?...
Което възвишава и гнети
е все Едно и Също...

 

Да иде да отиде но къде
е мястото на хубавиците видях
оттатък Смирна в Ефес в Анатолия
Великата прамайка да стои
под формата на статуя с разцъфнали гърди
тъй чака
че всички тръгнали са нейните пчели

 

Но както си вървят
те могат да се превращават
спермалните мъгли да побеждават
от мост да правят Еднорог
от куче – котка от глог – сок
и всеки който го изпие
налита да се бие

 

Христосе, който излечи
Кръвоточивата, кажи,
в оназ старинната балада
къдет’ красивата мома
живота връща без отрада
зарад некупена прикя
и се превръща във череша –
дали е грешна?

 

И Платон в своя си Тимей
описа женски одисеи
водата, каже, и земята
са analogon на жената
и квантовият механизъм
със свойта нерешимост
разкрива женски primus

 

Със други думи:
- Не са ли курви, чичко, те, не са ли стерви?
Тракомизийското небе не ще ли ги оерби?...

 

Жените са тъй родни на смъртта
тъй хубавиците ни раждат и поглъщат
а къщата на хълма край реката (с майка и баща)
отвътре е невидима защото не е къща.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. ноември 2010 г.
Публикация в кн. „Мала АЗиЯ на Душата“, Изд. ателие „Аб“, С., 2004 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]