Ани Тубаджи

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

Верона

 

Ани Тубаджи

 

 

Последната шепа минало
изчезва като стъклен прах в далечното
синкаво там някъде;
пред мен е гарата
с тръпчивата непознатост
на лъжливо слънчевото настояще
по пътя към мъгливото
там
за където сме тръгнали
аз
и
те
разтрептяни от болнавост
правещи се на весели
ялови спомени.
И все пак се гмуркам
с примижали, разтеглени
в усмивки клепачи
с очакване,
за моето собствено
някъде.

 

 

ноември 2006

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. декември 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]