Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Смърт във Венеция

 

Пламен Антов

 

 

 

Мечтая да умра във Венеция.
Да се удавя в зелените й води.
Като кон, който покрай двореца
Мочениго се носи тържествено и вони.

 

И ако се случи все пак наистина
да умра във Венеция - случайно -
ще бъде красиво и тъй възвишено -
като сбъднат мит. Като тайнство.

 

Но трудно се умира във Венеция.
Най-лесно се умира някъде другаде.
Навсякъде другаде се умира лесно -
в далечния свят, сред другите...

 

В един сив град. В едно сиво утро.
77-годишен.
С очи от взиране едри, подути,
измислящи някакъв смисъл предишен.

 

В една бяла стая. С отрязани крака.
Или размазан върху мокрия плочник
под прозореца... Може би и така
е красиво - да можеш да скочиш...

 

Но аз накрая - ще умра всъщност
във Венеция. Красив като труп на кон.
Човекът винаги се завръща
накрая в себе си - като в дом.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Венеция“, Пламен Антов, „Свободно поетическо общество“, С., 1997 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]