Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Влизане в непознат град и излизане

 

Пламен Антов

 

 

 

Слязох привечер от товарния влак
гладен и недокосвал отдавна жена,
после повървях по улица една
и попаднах в някакъв парк.

 

На пейката седеше тя - в бяла рокля.
Попитах я за името, а своето премълчах.
Докато говорехме, червата й изкуркаха
и тогава брутално я изнасилих.

 

Роклята й разкъсах, бикините в храста
запокитих, а тя ме молеше да бъда нежен
и плачеше от болка.
А накрая я накарх да ми духа дори.

 

Когато си тръгвах, обувката й бяла
светеше самотно и мило в тревата.
Дълго вървях по нощната улица
и се питах за името на града

 

и за своето.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Венеция“, Пламен Антов, „Лит. вестник“, С., 2002 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]