Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Смъртта на Автора

 

Пламен Антов

 

 

 

една сутрин пламен антов ще се събуди
сънувал все същия сан (вървящ по пътя - ямб класичен)
и прозорецът ще е същият стаята
жената въздухът стените дървото и слънцето спряло
на същото място както вчера по същото време

 

и никакъв вулкан не е изригнал през нощта
и никаква ракета томахоок не е избухнала
и кучето на съседа не се е превърнало във вълк
и не е забременяла куцата му дъщеря
и косата на съседката не се е изрусила

 

си мисли през онази сутрин пламен антов
почесва непривичното си тяло
(студен е камъкът взенапен влажен)
а после неочаквано се взира в своите ръце
и дълго изучава нежните си вени

 

и се изправя раз два три четири пет шест
пантофите поглъщат седем чуждите му нозе
осем коридорът мирисът на мухъл девет
невидимо пристъпя надзирателят зад него
в него и с ключовете си дрънчи дванайсет

 

и докато върви така разбира с ужас
че онази прелестна ракета томахоок
не само че не избухнала над този град
не е изстреляна дори все още и дори
не е измислена все още и дори не е помислена

 

попада в банята пикае бавно мисли
ръка протяга пуска крана с топлата вода
но топлата вода е толкова студена
очите си измива дълго но и след това
лицето в огледалото е същото

 

лицето в огледалото лицето в огледалото
очи вторачени в очи вторачени в
очи вежди чело познати странно и брадичка-
та едва набола му дланта одрасква
а после той бръснача си изважда

 

и го използва бързо рязко и по предназначение

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Сантиментална география“, Пламен Антов, „Пан“, С., 2000 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]