Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Джеймз Джойс.
Несъстоялият се български модернизъм

 

Пламен Антов

 

 

 

Поетът Кирил Христов
имаше нос неистов -
като на Раковски долнята челюст,
като на Ботева красното чело,
като на Вазова веждите - преспи балкански,
като мустаките мазни на Ганя Балкански,
като на стария Славейков абичката гърбава,
като на Slaveykov-junior „Заратустрата“*,
като на д-р Кръстева темето голо,
като крачолите на телеграфиста Крачолов,
любовник бъдещ на Калиопа - оня,
любовника на Мина, Лора и Македония.

 

А Кирил Христов си имаше нос -
като мост,
като знак,
като шпагата на Сирано дьо Бержерак.

 

Ах, палави и любопитни дамички на Триест -
на по 16, на по 20, на по 30 -
моми и булки, и вдовици - старо, младо
търчи да види нос - на носовете дядо!
Нос български, балкански, патриотически,
не петербургски някакъв меланхолически,
изчовъркан от някой си там ейхенбаум,
а нос метадискурсивен, голям
като самите „Записки по българските въстания“
и като „Улис“ на оня, ирландеца,
който 10 години по-късно също
тук, в Триест, ще си наеме къща
заедно с прелестната Нора Барнакъл -
гълоуейска женичка с поглед вакъл,
както сам я нарича в писмата,
които от Дъблин й трепетно праща...

 

(Впрочем, известно е, че Джойс
е имал съвсем нежен и скромен нос,
който обичал да пъха на Нора из гащите
скатологично възвишени, дращейки
мръсните си писма от Дъблин,
а после ходел като подъбен
по студените дъблински улици
- подобно на някакъв обратен Улис - и
накрая в панталона си свършвал...)

 

Пък аз поемата си тук ще свърша,
преди да е станала много мръсна нататък
и приятелите пак да ме подкачат,
че съм бил поет еротичен и н`ам още к`во си
и други там разни въпроси.

 

 

 

* Вж. Константин Гълъбов

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Сантиментална география“, Пламен Антов, „Пан“, С., 2000 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]