Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Владимир Сабоурин

 

Пламен Антов

 

I.

 

Владимир Сабоурин е краевековният български мит.
Той е негърът-като-българин, тое е българинът-като-Друг.
Днешният Ботев и дневшният Яворов, убит
на лимеса между тъй близкото ни Отвъд и далечното Тук.

 

Непостижимата свобода да си Никъде,
да си никой, да си всеки, да си копнежът по Паметта,
да си носталгията по Езика,
който никога не те е притежавал както духът плътта.

 

II.

 

Радикализмът на щастието - и последното изречение
на български да забравим, сякаш никога не сме го знаели -
този възхитително еротичен език, на който сме заченати,
на който дядовците ни, псувайки, с бабите ни се съвкуплявали.

 

И дълбоко някъде - вдън механата - да можем
да забравим българската си кожа,
тъй съмнително, тъй знаково проблематично бяла -
telos, превърнато в тяло.

 

И колкото повече Българското се разбягва географически,
нарамило собствените си граници, като раници,
толкова по-отчаяно историята си обичаме -
като труп на дете, завързан за краката ни

 

и си мечтаем да емигрираме в Куба -
последното място на света, където да случим България.

 

Където дори илия блъсков може да бъде хубав
като Леонардо ди Каприо.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Сантиментална география“, Пламен Антов, „Пан“, С., 2000 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]