Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Бай Ганьо в музея*

 

Пламен Антов

 

 

 

1.  

 

Тук цялото ни детство е събрано:
килимът, огледалото, ореховото легло,
виенската мебел, столът-люлка, пианото,
лампата с потъмняло стъкло,
махагоновата врата, сецесионното резе,
бастунът с бронзовата глава –
посетителят влиза в света-музей
като в творба на собствените си сетива.
Музеят е функция на окото, обиталище
по принцип на воайори и мастурбатори;
те се разпълзяват из залите, заплашващи
да мутират внезапно в автори
на всички тези предмети, чийто пъзел
слепва образа на собствената ни миналост,
в която сме се случили истински и набързо
някак – крехки, почти интелигибелни...
Музеят нежно разсъблича предмета
от примордиалната му функционалност1,
както театралният прожектор
превръща в артефакт актьорското тяло
и както окото на зрителя сбъдва
тялото на стриптийзьорката в бара...    

 

2.  

 

Бай Ганьо влиза, оглежда се, плювва, пръдва
и в стих на Бодлер си свива цигара,
поглъщайки тъй безхитростно хашиша2
на класическия европейски декаданс.
Един критик, внезапно забравил правописа,
иска да каже нещо, изгубва глас
и........………………....** навън се втурва,
трагично неразбирайки цялата културна
уместност на този тъй радикален жест
посред стилизиращия музеен контекст.
Да изпушиш Бодлер – това е същото
както да прочетеш лулата на Магрит
и както след препиване да се изповръщаш
в Дюшановия писоар или дори
да се повозиш на велосипедното му колело;
да посвириш после „Slaninkа“ на пианото;
да подскачаш върху ореховот легло3
и накрая с бастуна на стария х. Иваница
(оня същия – с бронзовата глава)
да погнеш някой перверзен интелектуалец
с еякулиращи сетива
и разпадащо се тяло...  

 

 

Бележки:  

 

* Един фейлетон, неотдавна открит в музея на Алеко в Свищов – сред книжата. Публикува се тук в резюмиран вид, представен и коментиран от редактора.  

 

** Не се чете в ръкописа.    

 

 

1. А. Малро. Въображаемият музей. – Литературен форум, бр. 43 (255), 6-12.XII.1995.  

 

2. Относно техниката на изпушване вж. Г. Господинов. Техника на изпушването. – В: Черешата на един народ. С., Свободно поетическо общество, 1996, с. 56

 

3. Вж. Е. Иванова. Алеко Константинов в семейна и роднинска среда. - В: Ст. Михайловски, Ал. Константинов, Г.П.Стаматов в спомените на съвременниците си., С., БП, 1963, с. 214-215.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Сантиментална география“, Пламен Антов, „Пан“, С., 2000 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]